Центриране

Биография на Кочо Честеменски

Кочо (Николчо) Георгиев Честеменски е български революционер, останал в паметта на България с пламенните си и дръзки подвизи около организирането и участието си в Априлското въстание.

Живот и дейност

Кочо Честеменски е роден в пазарджишкото село Динката, но скоро след раждането си се преселва с родителите си в Пазарджик, където живее до 1868- 1869 г. Установява се в Пловдив.  През 1870 г. става член на местния революционен комитет. Оженил се за Теохана и му се ражда дъщеря – Райна. Никога не посещавал училище, Честеменски се самообразова и сам се научава да чете и пише. По професия е обущар и има занаятчийска работилница.

Включва се в подготовката на Старозагорското въстание 1875 г. и превръща работилницата  си в средище за тайни срещи на местните революционни дейци. След неуспеха на въстанието попада под наблюдението на османските власти и това го принуждава да напусне за известно време града. Заминава за Копривщица. В началото на 1876г. се връща обратно в Пловдив и подновява участието си в местния революционен комитет, като отново превръща дома си в революционно средище. Бил включен във военният съвет на Перущица, заедно с Петър Бонев, братя Тилеви и Спас Гинев.

С избухването на Априлското въстание е имало план да започне голям пожар в Пловдив като част от подривната дейност. Кочо Честеменски и Д. Свещаров  запалват собствените си дюкяни на чаршията. Опитът не успява и пламъците са бързо потушени. След това заминава със семейството си за Перущица и взема участие в отбраната и? срещу настъпващите османски башибозуци и редовна османска войска. Заедно с много други перущенци, Честеменски и семейството му се укриват в местната църква, където се отбраняват от многочисления противник. За да не попаднат живи в ръцете им, убива жена си и детето си, а след това слага край и на своя живот. Героичният му подвиг е последван и от други перущенски въстаници.

Името на Кочо Честеменски е символ на пламенен подвиг и родолюбие в съзнанието на поколения българи, днес неговото име носят множество улици, училища в цяла България. В памет на Кочо Честеменски и перущенци са посветени поемата на Иван Вазов„Кочо“ и песента по стихотворението – „Епизод – Кочо“, книгата „Кочо Честеменски“ на Емануил Попдимитров и други.

Гордеем се с факта, че нашето училище носи неговото име.

История на ОУ Кочо Честеменски

През 1934 г. е отнето и заплатено дворно място за ново училище в квартал Матинчеви градини в Пловдив. Строежът на сградата е започнат през 1939 г. и завършва към края на 1940 г. Това става по инициатива на Общинския съвет. В новата сграда обаче се настаняват хитлеристи и от 01.03.1941 г. училището е превърнато в казарма.

През ноември 1941 г. за първи път постъпват ученици в училището. Занятията започват с пет паралелки в началния курс ( 240 ученици ) и с пет паралелки в прогимназията ( 230 ученици ). Преподават 12 учители. Директор е Трифон Иванов Чакъров. Има група в детска градина и една занималня за средния курс.

От януари 1944 г. до края на учебната година поради бомбардировките в Пловдив училището е евакуирано в гр. Калофер, а учениците са свободни.
През септември 1944 г. в училището се настаняват до заминаването си на фронта партизани от Втора Средногорска бригада „ Васил Левски“ и от бригада „ Георги Бенковски”. Учебните занятия се водят в съседните училища-„ Петър Берон” и „ Антим І „. Четири са паралелките в началния курс ( 199 ученици ) и шест паралелки в средния курс (333 ученици). Назначени са 14 учители.

През учебната 1947-48 г. се оформя предния двор, като се огражда, засаждат се тополите, очертават се физкултурните площадки. От 1949 г. до 1952 г. в училището има трапезария за хранене на бедни ученици и за пострадали от войната деца. Занятията се водят с 8 паралелки в начален курс ( 371 ученици ) и 6 паралелки в прогимназията (330-340 ученици ), две групи в детска градина, две групи занималня в началния и средния курс. Общият брой на учителите е 22. Постепенно с нарастващия брой ученици паралелките стават по три за всеки клас.

През 1956 г. училището се включва в прегледа на училищата по хигиена и опазване на материалната база. Става първенец в града и окръга. Спечелва и втория преглед.

Директор на училището е Навин Матеев Пупев. Обзавеждат се кабинети по биология, химия, физика и работилници по трудово обучение за момчета.

През 1960 г. се откупува дворно място откъм северната страна на училището, което е било частна овощна градина. Това място е превърнато в опитно поле и се обзавежда физкултурна площадка. Южният двор се залесява и се превръща в малък парк за отдих и отмора. Броят на паралелките достига 4-5 във всеки клас. Общият брой на учениците е 1400.

През 1962 г. се прави пристройка на сградата с 9 учебни стаи. За учебната 1962-63 г. се откриват паралелки за осми клас. Направени са съблекални към физкултурния салон, баня и кабинет по физическо възпитание. От 1958 г. училището участва във физкултурни състезания, класира се на първите места в града, окръга и страната.

През 1967-68 г. броят на паралелките става 19 в начален курс и 18 в прогимназията с общ брой ученици 1490, три групи в детската градина и две групи занималня. Броят на учителите е 46. Построява се бюст-паметник на патрона на училището Кочо Честеменски. Откриването му става на Патронния празник- 10 май, в присъствието на много гости, родители, учители и ученици. Същата година в двата двора на училището се правят чешми- фонтани.

През 1968-69 г. има около 700 ученици, две групи в детската градина, две занимални, 32 учители. Със заработени средства от ученическа бригада в комбината „Първи май“ и с помощта на родителите се закупува фанфарна музика.

През 1971-72 г. има 24 паралелки( около 900 ученици) и 40 преподаватели.

В следващата година се открива спортна паралелка от ІV клас, която се води към училището.

През лятото на 1974 г. северният двор на училището се асфалтира и се правят модерни спортни площадки.

През есента на 1975 г. се топлофицира сградата, прави се луминисцентно осветление в стаите, обогатяват се кабинетите по физика, рисуване, история и биология.

През 1976-77 г. броят на паралелките е по четири за всеки клас, две детски градини и седем възпитатели в началния и средния курс. Общият брой на учителите е 60. От учебната 1978- 79 г. учителите и възпитателите са 63.