Центриране

За нас

По инициатива на Пенчо Пенев и Стоян Стоянов Узунов през 1919/1920г. се правят постъпки пред Окръжна училищна инспекция в град Велико Търново и пред Министерството на Просвещението за разкриване на І / ІV гимназиален клас в Павликени.
Първи гимназиален клас се открива през м. октомври на учебната 1920/21 година с две паралелки, 63 ученика, директор – Йорданка З. Нешева. От м. ноември 1920 г. директор е Кр. Иванов.

1921/22 учебна година е разкрит ІІ / V гимназиален клас – една паралелка с 45 ученика. 1922/23 учебна година – ІІІ / VІ гимназиален клас с една паралелка от 19 ученика. През тази 1922/23 учебна година се оформя непълна смесена гимназия до VІ клас със 101 ученика.

През м. септември 1923г. е положен основният камък на сграда за шестокласно училище, завършена през есента на 1924г. През 1931/32 учебна година се открива ІV/VІІ гимназиален клас с две паралелки – 105 ученика.
От 1938 до 1945 година училището носи името „Княгиня Мария Луиза“. А от 1946 година до днес се именува „Бачо Киро“. През 1951/52 учебна година става Единно общообразователно училище.

От 1956/57 учебна година се разделя на ІІ Основно училище „Н. Й. Вапцаров“ и Гимназия „Бачо Киро“. През 1964/65 учебна година Основното училище и Гимназията се сливат в Средно политехническо училище ( СПУ ) „Бачо Киро“. В 1983 година става ЕСПУ, а от 1991/92 учебна година и до днес, то е СОУ „Бачо Киро“.

Още

На територията на община Павликени живее пъстро по етническия си състав население. Това води до голямо разнообразие и еклектика от български, македонски, ромски и други традиции и обичаи. Младите хора, обучаващи се в СОУ „Бачо Киро”, изпитват искрен интерес към традиционните обичаи, доказателство за което са създадените през миналата и тази учебна група два танцови състава. Първият от двата има много национални и регионални изяви, почти не минава местен празник без тяхно изпълнение. Подрастващите танцьори пък представиха региона на деня на детето в Истанбул, Турция.

Проблемът произтича от липсата на приемственост между поколенията и бързата загуба на знания за местните традиции и празници, главно поради липса на пълноценни контакти между поколенията в името на тази кауза. С настоящия проект се опитваме да съхраним живото наследство на павликенския край, ангажирайки минимум 30 ученици в рамките на няколко месеца чрез организиране на традиционни седенки в населени места, които пазят местните обичаи. Чрез домакинството на местните фолклорни състави, клубове на пенсионерите и местните читалища, учениците ще разучават съответния празник с всички негови елементи – наричания, ястия, танци. Чрез резултатите от тези събирания – дискове, семинар и демонстрации – ще направим съпричастни цялата училищна общност и ще я запазим за следващите поколения.