Центриране

История

След създаване на конезавода през 1896 година до 1920 година децата на служителите и работниците учели в с. Гурмазово.
През 1913 година в село Божурище се разкрива училище с една паралека от четири слети класа в помещението на конезавода.

То просъществува 10 години първият учител там е г-жа Шиварова. През 1930 година училището е преместено в частната сграда на Стефан Стоичков. Класовете са разделени и няма слети паралелки. По същото време се открива и прогимназията.

Тя се помества в сградата на фотографката в района на училището. Някои деца учат във Волуяк. По-късно прогимназията се премества в склад за бракувани самолети и се преустройва в няколко класни стаи.

На територията на между летището и конезавода започват да се заселват семейства от Гурмазово и други села, а също и семействата на служители и работници от летището и конезавода. Божурище става махала, която е административно подчинена на община Гурмазово.

Броят на жителите й расте и заедно с това се увеличава броя на децата в училището.
На 11 февруари 1934 година под ръководството на кмета на с. Гурмазаво Георги Леков се провежда събрание в махала Божурище, на което присъства цялото население.

Събранието взема решение да се посторои училище. Определя се мястото за училищна сграда. Сформира се комисия по построяването с председател инж. Маринополски. В строежа вземет участие всички жители на махалата.

За набиране на средства се издават марки, които се продават на местните жители от съседните села. Дават се театрални представления, събират се помощи.

Откриване

Официалното откриване и освещаване на построеното училище се извършва на 2 ноември 1935 година, но училището започва да функционира от 1937 година. Директор е г-н Маринов.
Предложение за името на училището прави Ганчо Манчев – капитан от авиацията, а след 9.ІХ.1944 година– генерал.

Той предлага училището да носи името на първия прогресивен летец в България Христо Топракчиев, който е и първата жертава на авиацията в света.

Развитие и съвремие

Непрекъснатото нарастване броя на жителите на с. Божурище, води до увеличаване на броя на учениците и учителите в училище. Това налага построяване на нова училищна сграда. Основите на новото училище са изкопани през месец юни 1966 година на изкопа е работила младежка средношколска бригада, а сградата е построена със средства на ОНС.

Новата сграда е построена върху 1500 кв.м. площ . Тя е просторна и светла, с парно отопление, работилница, физкултурен салон.

През учебната 1967/68 година учениците са 571, а учителите 26. директор на училището е г-н Вълчев, а зам. Директор е г-н Цеко Найденов. На тези длъжности те остават до 1975 година. През учебната 1980/81 година в училището е въведено обучение на шестгодишните деца съгласно програмата на ЕСПУ.

Експериментът е под ръководството на професор Благовест Сендов. Директор на училището е г-н В. Сърбински, а зам. директор е г-жа Зоя Найденова. Учители на шестгодишните са г-жа Александрия Стефанова и г-жа Виолета Чочова. Експериментът с ПГО продължава успешно и през следващите години.

През учебната 1983/1984 година основното училище е преобразувано в единно Средно Политехническо училище ( ЕСПУ) съгласно действащата наредба на Министерство на народното образование. Назначени са нови учители и е открит каблинет по електротехника. Директор на училищато е г-н Св. Манолов.

През следващата година е разкрит и кабинет по общополитехническа подготовка на създаденото към завод Вл. Заимов УПК. Материално-техническата база в училище се разширява и обогатява. Расте броя на учителите и учелите. През новата 1986г/1987 година учебна година за нуждите на училището е предоставена новопостроената сграда за детски дом в новия квартал на селото.

Там се прехвърлят ученицето от началния етап. Промените настъпили след 1989 година в образованието довеждат до отмяна на ученическата униформа, вечерия час, поведението на учениците, оценките по идеологическите дисциплини ( обществознание, общество и личност).

Отпада УПК, като форма за получаване на професионална подготовка на учениците в ЕСПУ, отпада идеята за всеобщо средно образование. В нашето училище продължава обучението по ситемата ПГО под научното ръководство на акад БЛ. Сендов.

Патрон

Роден е на 16 декември 1887 г. в град Сливен. Произхожда от революционен род. Завършва Военното училище в София.

През 1912 г. над Балканите се надвесва призракът на войната, наречена по-късно Балканска. Българското Министерство на войната решава да снабди Въздухоплавателното отделение с аероплани и да приготви за тях нужния пилотски и технически състав. В рамките на тази подготовка сред българските офицери от армията и флота е обявен конкурс за набиране на летци и техници за бъдещите български бойни самолети. На изпитите се явяват няколко десетки млади и способни офицери. От тях Генералният щаб класира по бал 17 души, които да се подготвят в чужбина.

Групата български пилоти и механици от училището на Луи Блерио е първата, завършила успешно обучението си. Тя се прибира в родината в началото на август 1912 г.
През август 1912 г. Христо Топракчиев е назначен за командир на Аеропланното отделение.
На 3 октомври се обявява Балканската война.

В навечерието на войната българската армия разполага с едно балонно и едно аеропланно отделение. Командир на двете отделения е майор Васил Златаров. На 5 октомври аеропланното отделение се базира край летището на днешния Свиленград. Там се разполага и щабът на Втора българска армия.
Действията на българските летци започват на 16 октомври 1912 г. с 23 самолета.

По това време българската армия настъпва стремително и вече е навлязла дълбоко в противниковата територия. Най-силната крепост в Европа – Одрин, е обсаден. Вътре в крепостта се намира елитна турска армия, рлъководена от военачалника Шукри паша. Тогава настъпва звездният миг на българските авиатори!
През цялата война българската авиация участва активно в бойните действия. Разузнава противника, прави първите в света аероснимки на военни обекти, хвърля бомби и агитационни материали. И първата жертва на бойната авиация в света е българинът поручик Христо Топракчиев.

НАЙ-ТРАУРНИЯТ ДЕН ЗА БЪЛГАРСКАТА АВИАЦИЯ Е 19 ОКТОМВРИ

Малко по- късно Христо Топракчиев излита със самолета си в 15 часа за поредната си бойна задача. Насочва се към Одрин да плаши турците, като хвърля позиви и листовки: “Съпротивата е безсмислена”. Полетът му продължава близо 50 минути.

Погребват Топракчиев с почести. Посмъртно е произведен в чин капитан. Гробът му се намира в Свиленград.
И до днес историците на българската авиация смятат, че около обстоятелствата за гибелта на младия летец Топракчиев има още нещо неизяснено. Някои твърдят, че самолетът му се подпалил още при излитането. Други смятат, че е бил прострелян и не е успял да приземи самолета. Има версия, че е жертва на саботаж.  С подвига си Христо Топракчиев е първият летец на планетата, загинал в една освободителна война. Неудържим, безумно храбър, изобретателен, изкусен пилот, разностранна личност.