37 СУ Райна Княгиня – град София

Представяне на 37 СУ Райна Княгиня – град София

История на 37. СУ „Райна Княгиня“

37. СУ „Райна Княгиня“ е официално открито на 12 декември 1924 г. по инициатива на Просветно благотворително дружество „Св. св. Кирил и Методий“. Дружеството предоставя читалищната сграда за училище и осигурява необходимите учебни пособия.

Училището остава в историята на българското образование като пример за общностна кауза – създадено изцяло от жителите на квартал „Модерно предградие“, без финансово участие на държавата и общината.

Днес 37. СУ „Райна Княгиня“ предлага модерна и сигурна учебна среда – топлофицирана сграда след основен ремонт, просторни класни стаи, два компютърни кабинета, богата библиотека, ученически стол и бюфет, лекарски и стоматологичен кабинет, както и целодневна охрана.

Освен задължителната учебна програма, училището развива разнообразни извънкласни дейности и спортни секции – хандбал, футбол, баскетбол, волейбол, народни танци, фолклорно пеене, стандартни и латиноамерикански танци. Отборът по хандбал печели титлата „Републикански средношколски първенец“ през учебната 1998/1999 г. в Габрово и през 2000/2001 г. в Благоевград.

Допълнително се предлагат курсове по йога, студио за фолклорно пеене, клуб по латиноамерикански и стандартни танци, обучение по народни танци, футбол и хандбал, както и допълнителна подготовка по изобразително изкуство.

Нашият патрон – Райна Княгиня (Райна Футекова)

Райна Футекова е родена през 1856 г. в Панагюрище. След участието си в Априлското въстание е заловена и подложена на тежки мъчения и лишения в Пловдивския затвор. За нейната съдба разказва Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“.

След намесата на европейски дипломати е освободена и заминава да учи в Москва, където в продължение на три години изучава медицина и става първата дипломирана акушерка в България. Там написва своята „Автобиография“, публикувана първо на руски език, а през 1934 г. преведена на български – първата книга, посветена на Априлското въстание.

В Москва Райна съдейства за образованието на 32 панагюрски сирачета чрез Дамския благотворителен комитет. По-късно е поканена за учителка в Търново, а след това се връща в Панагюрище и се омъжва за Васил Дипчев, кмет на града.

Семейството се установява в Пловдив, а по-късно в София. След смъртта на съпруга ѝ, Райна остава сама с шест деца и продължава да работи като акушерка, основно в кварталите „Орландовци“ и „Малашевци“. Поддържа близки отношения с Венета – вдовицата на Христо Ботев.

Райна Княгиня умира на 29 юли 1917 г. на 61-годишна възраст. Нейните петима синове стават офицери в Българската армия, сред които генерал Иван Дипчев и полковник Асен Дипчев.