Категория: Музей

Историческият музей в гр. Нова Загора е рожба на ентусиазма на основателите на археологическо дружество „Загорие“ от 1921 г., които си поставят за цел събирането, съхраняването и опазването на старините в Новозагорско. Той е резултат и от неуморната дейност на учителя по история Никола Стефанов Койчев, посветил целия си живот на неговото изграждане. През 1926 г. се открива изложба с археологически материали в кабинета по география на гимназията в Нова Загора. През 1940 г. сбирката е преместена в читалнята на читалището в града. От 1949 г. музеят има самостоятелна сграда, в която през 1950 г. е уредена изложба с археологически материали. Съвременната сграда на музея е строена в периода 1955-59 г. На 4.09.1960 г. е открита първата експозиция в зала „Археология“. Днес музеят на град Нова Загора предлага на посетителите си една огромна колекция от антични, праисторически и средновековни предмети. Можете да ги разгледате срещу скромната сума от 50ст за редовни и 20ст за учащи. Музеят е регистрирал 511 надгробни могили, 26 селищни могили, 20 крепости, минерални бани и рудници.

Благодарение на активната събирателска и изследователска дейност на работилите в музея от Никола Койчев до днес, сега музеят притежава значителен фонд от над 40000 фондови единици, с който може да съперничи на много областни музеи. Сред тях преобладават археологическите и нумизматични материали, следвани от историческите документи и фотоси от периода на Възраждането и новата история, етнографски и палеонтологически материали, картини от български художници. Някои археологически и нумизматични находки са уникати, с изключителна експозиционна и научна стойност. Музеят притежава едни от най-богатите колекции в страната – глинени съдове и пластика от късната новокаменна и бронзовата епоха, богати колекции от стъклени и бронзови съдове от античността, най-голямата находка от антични лекарски инструменти, средновековни накити и др. Много от тези материали са участвали в редица изложби в страната и чужбина (Канада, Япония, Холандия, Русия, Италия, Германия, Австрия и др.).

Музеят притежава специализирана научна библиотека от български и чужди издания.

Исторически музей „Александър Фол“ Малко Търново съвместно с ТИЦ Малко Търново, предлага организирано посещение на труднодостъпни културно-исторически обекти в Странджа с джипове и водачи, които познават местата и разказват всичко за тях.
МАРШРУТ „ПЪТЯТ КЪМ ПАРОРИЯ“

Поклоннически маршрут по горски пътища в пресечени местности с голяма денивелация. По голямата част от километрите се изминават офроуд.

Пресичат се водните артерии на Странджа – реките Младежка и Велека.

Изключителни панорами от най-огледните височини на Странджа.

Посещение на древни параклиси част от легендата за Парория – Свещенната планина на Григорий Синаит – основателят на исихазма.Исихазмът се разпространява в края на XIII и началото на XIV век в Света гора и в други манастирски обители. Григорий с помощта на българския цар Иван Александър, основава в планината Странджа, в областта Парория, свой манастир. В продължение на около 10 години манастирът в Парория става духовно средище, където били подготвяни десетки монаси исихасти. Легендата разказва, че местните хора, чрез съновидения са намерили части от манастира и до днес ги почитат като параклиси на различни светци.

Най-старата църква в Сливенска епархия – 300 годишната „Св. Лука“ с. Заберново.

Гледат се старите параклиси построени върху тракийски светилища, долмени /най-ранните тракийски гробници/ и най-старите дъбове в Странджа. Слиза се до пясъчната коса на река Велека.

ПЕЩЕРА СВЕТИЛИЩЕ СВ. МАРИНА

Пещерата на Св. Марина в Странджа е едно от най-древните светилища на Великата богиня майка, почитана от траките в свещенните странджански гори. Обредът на Св. Марина в Странджа е силно усложнен и с много архаични черти. Тя се почита в пещери, от които капе лековита вода. Самите пещери представляват стари тракийски скални светилища. Марина е „висийка”, т.е. господарка на змиите.Освен това тя е повелителка на Огъня и носи прозвището Огнена Марина. В пещерата на с. Сливарово лековитата вода капе от тавана и стените и е силно варовита, така че калцира всичко върху което се стича. Вярва се че камъчетата, които образува са също лековити. Хората ги събират и поставят във вода пред иконите в домовете си и така и самата вода също става лековита. Камъчетата пришиват в дрехите срещу уроки и болести. Легендите и преданията свързани със светицата и пещерата й, са ярък преразказ на древната митология. Най-тайнственото, най вълшебното, най-мощно енергийното място на Странджа планина. Хората посещават мястото за лечение, за зачеване, за сбъдване на желания, носят се дарове – хлябове, плодове, цветя.

ГРОБНИЦА – ХЕРООН В М. МИШКОВА НИВА

Представяне на художествена реконструкция на тракийски обред в чест на Бога-слънце

Регионален исторически музей в град Кюстендил разполага с дългогодишна история.

Началото на музейното дело в Кюстендил e поставено в средата на XIX век, когато редица възрожденски дейци правят първите сполучливи опити за проучване миналото на Кюстендил и околностите му, за събиране и съхраняване на ценни археологически, етнографски и фолклорни материали. Най-изявените от тях са Георги Ангелов Друмохарски, Петър Цветанов Любенов, Ефрем Каранов, Стоян Заимов, Зинови Поппетров, Георги Колушки и Михаил Георгиев-Македонски.

В началото на ХХ век започват мащабните археологическите проучвания на Йордан Иванов при с. Невестино, м. “Мощени” (1904-1906 г.) и на “Хисарлъка” започнали през 1906 г. и продължили през 1908-1909-1911 и 1912 г., и разкопките на светилището при с. Копиловци(1911-1912г.) проведени от проф. Гаврил Кацаров .

Проучванията и публикациите на Константин Иречек, акад. Йордан Иванов-“Северна Македония”, 1906г., “Български старини из Македония“и на чл.кор. Йордан Захариев съдействат за плодотворното развитие на музейното дело и утвърждаването на музейната институция в Кюстендил в началото на ХХ век.

На 3 ноември 1897 г. към Педагогическото училище в Кюстендил се открива първата музейна сбирка в града, създаването на която на 1 декември 1897 г. е одобрено с предписание № 17323 на Министерство на просвещението. Той е първият в Югозападна България и третият в страната училищен музей, след тези на Априловската гимназия в Габрово и на Старозагорското мъжко трикласно училище.

В края на 1907 г. е приет Правилникът на музея към Читалище “Братство”, който започва да функционира от 1 януари 1908 г., като втори музей в града с уредник учителят Георги Златевски. Създателите му и първи уредници си поставили задачата с новия музей да основат “… окружен музей,организиран във форма на обществено учреждение”. Програмата на музея предвижда да бъдат разкрити разделите: читалищно дело; домашен бит; жилище и покъщнина, поминък, носия, съобщения и търговия; история и археология, география; животни и минерали.

На 6 август 1944 г. читалищният музей прераства в градски музей с галерия. От 1960 г. той е (Окръжен) исторически музей. От 1992 г. носи името на големия учен Йордан Иванов. През 2000г. С Постановление №153 от 28 юли 2000г. на Министерски съвет е преобразуван в Регионален исторически музей със седалище гр. Кюстендил и осъщестява културно-просветна дейност на територията на областите Кюстендил, Перник и Благоевград.

Работното време на Регионален исторически музей Кюстендил:

• летен период: сряда-неделя 9.30-18.00 ч.
• зимен период“ сряда-неделя 9.30-17.00 ч.
• Почивни дни: понеделник, вторник

Регионалният исторически музей в град Пазарджик, България е създаден през 1911 г. с решение на Управителния съвет на местното читалище „Виделина“.

През 2000 г. е преобразуван в Регионален исторически музей с територия на дейност Област Пазарджик и Област Пловдив.
По профил музеят е общоисторически и има следните основни отдели:

– Археология;
– История на България XV-XIX век;
– Етнография;
– Нова история;
– Най-нова история;
– Фондове и научен архив;
– Връзки с обществеността.

Историческите експозиции са поместени в специално построена сграда на площ от 1200 квадратни метра. Музеят притежава собствена специализирана библиотека, реставрационно ателие и фотолаборатория, има уреден щанд за продажба на рекламни материали и сувенири и кафене.

Етнографската експозиция на Регионалния исторически музей е подредена в най-голямата жилищна сграда в Пазарджик от епохата на Възраждането, построена през 1850 година в стила на пловдивската възрожденска къща. Собственикът на къщата Никола Христович е бил богат пазарджишки търговец. Къщата е обявена за национален архитектурно-художествен паметник на културата.

История на музея

Регионален исторически музей – Благоевград е културен, научен и образователен институт с повече от половинвековна история. От създаването си през 1952 г. до днес, музеят ревностно следва мисията си да съхранява, изучава и популяризира хилядолетната история и непреходната красота на Пиринския край.

Намира се в квартал „Вароша”, в близост до църквата „Въведение Богородично” и заедно с тях е обект от Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекти”.

Експозиции

1. Експозиционната площ на РИМ-Благоевград е разгърната на четири нива и показва природното богатство:

• археологическото,
• историческото
• и етнографско наследство на Благоевградска област.  Както и борбите за просветна, църковна и политическа независимост на българското население от региона.

Биоразнообразието в Пиринския край е представено чрез научни сбирки от скали и минерали, от защитени и редки образци на природата – ендемични растения, гръбначни и безгръбначни животни.

• Съществена част от експозицията е посветена на материалната и духовна култура от неолита и халколита: неолитни колекции от глинени съдове с бялорисувана керамика; култови глинени фигурки, предимно женски; печати и култови предмети от глина – олтарчета, тронове, модели на къщи.
• С изключителна стойност са материалите от епохата на траките – глинена мегарска купа и въоръжение на тракийски войн от края на IV – началото на III век пр. Хр.;
• Колекция от изящно изработени глинени лампи; грациозни теракотени женски и животински фигурки; надгробни и оброчни мраморни плочи; медицински инструменти; цветни глинени маски на Вакханки и Сатир.
• Експозицията, представяща историята на българското Средновековие, акцентира върху две големи сбирки: раннобългарски накити от X – XI век, уникални в изработката си със съчетаването на славянски, прабългарски и антични местни занаятчийски традиции; голяма колекция от живописна художествена керамика в сграфито техника от XIІІ век (гр. Мелник­), както и една безценна реликва от средата на XVIII в. – руска старопечатна богослужебна книга – „Евангелие”, печатано в Москва.

Културни ценности

Музеят опазва изключителни по рода си културни ценности от периода на Българското възраждане, сред които особено място заемат:

• първото печатно издание на „История славянобългарска” от 1844 г.;
• „Неделник” на Софроний Врачански от 1868 г.;
• ценни документални материали, между които 24 писма на Гоце Делчев;
• лични вещи и документи на деятелите на националноосвободителното движение.

Магията на българското народно изкуство намира отражение в богатата етнографска съкровищница на музея :

• колекции от тъкани;
• костюми;
• керамика;
• метал и дърво от края на XIX и нач. на XX в.

Сред безценното богатство на музейния фонд се открояват и колекциите от картини на Златю Бояджиев, рисунки на Владимир Димитров-Майстора, живописни платна на Стоян Сотиров.

През 1976 г. е открита и експозицията “Роден дом на Георги Измирлиев – Македончето” с интериорна и историкодокументална част. Тя е разположена в съседство с църквата „Въведение Богородично”.

Музей  Благоевград показва значимия си фонд от културни ценности чрез временни изложби, съобразени с европейските културни модели на общуване.

Специализирана работа с ученици и студенти предлагат временните експозиции „Скаптопара, Горна Джумая, Благоевград” и „Класната стая от нашето недалечно минало”, в които се организират занимателни игри, презентации, уроци по родолюбие, исторически възстановки и прожекции на филми.

За популяризиране на природното богатство на Пиринския край през 1999 г. в музея е създаден Център по природозащита за Национален парк “Рила”.

През 2010 г. Регионален исторически музей – Благоевград стана първия музей в страната, в който бе реализирана интерактивна експозиция по археология и екология за деца “Музеен детски кът” по проект “Подобряване работата на българските музеи с деца и млади хора”.

Награди и признания

Доказателство за високопрофесионалната работа на музейните специалисти са извоюваните през годините множеството награди и отличия:

• Специална награда на Фондация „Ценности” и НДК за съхранение и експониране на колекцията „Златю Бояджиев” в VI – салон на изкуствата – НДК (2001 г.);
• Юбилеен медал „Илинденско-Преображенско въстание”, връчен от Президента на РБългария (2003 г.);
• Почетна грамота с плакет за принос в развитието на Благоевград и общината (2007 г.);
• Специална награда от XIV-ти салон на изкуствата НДК-София за подбора и представянето на изложбите „Златю Бояджиев”, „Владимир Димитров – Майстора”, „Стоян Сотиров”, както и за участието в представянето на част от етнографската колекция на музея в ревю-спектакъла „Момина руба” (2009 г.).

От 2011 г. сградата на музея е адаптирана за хора с двигателни увреждания.

Музеят разполага и с удобна многофункционална конферентна зала, оборудвана с модерни технологични средства.