Категория: Читалища (Page 1 of 4)

Читалището е оцелявало в най-трудни и тежки времена, защото здравия български дух е озарявал душите. Бобошевското читалище задоволява духовните потребности на местните хора, а именно:

• развитие и обогатяване на културния живот, социалната и образователна дейност;
• запазване на обичаите и традициите;
• възпитаване и утвърждаване на национално съзнание;
• осигуряване на достъп до информация;
• предоставяне на компютри и интернет услуги.

Дейността на читалището се ръководи от приета Програма за работа и от Годишен календарен план.

Най-старата дейност на читалището е библиотеката, чийто фонд наброява 21 257 тома, постоянните читатели са 132. Получихме нови книги, дарени от Никола Лазаров – „Спомени от преди и след Освобождението”, от вестник „Стандарт”- Енциклопедии за ученика, „Вселената”/Хр.Ботев/, „Парадоксът на любовта”/В.Лазаров/, от Университетска библиотека „Св.св.Климент Охридски” – „Избрани трудове – монография” /Ст.Аргиров/.

Читалището разполага с компютърна и интернет зала, изпълнена по проект „Глобални библиотеки”, на 30.05.2016 г. сключихме и допълнително споразумение за сътрудничество с фондация „Глобални библиотеки”, тъй като проекта приключи.

Духовните темели на читалище Пенчо Славейков можем да търсим в далечната 1847 година. Тогава тревненци създават своето първо културно средище – книгохранителницата. За нея се отделя най-хубавата стая в Школото, която наричат „Общата стая”. В продължение на десетилетия тя е главен център на духовния живот в Трявна.

Пръв тревненският търговец и родолюбец Никифор Даскалов донася за общо ползване подарените от вуйчо си Васил Априлов 115 тома книги. Този дарителски жест е последван и от други тревненци.

От новата съкровищница те черпят просвета и култура, четат Царственика и новите газети, спорят по най-парливите въпроси.На 19.XII.1847 г. приемат закон за ползване на книжовното имущество, който гласи:

„Полагася закон каквото щото се намирват в книгохранителницата на училището купени, или от друго място дошли, щото ще са напишат сяка поименно на тази кондика и нема никой власт да земи книга да я снема от стълбата надолу и да я занисе на къщата си да чите…”.

В този закон се крие идеята за книжовното огнище, което да пръска просвета сред населението. В дейността на първите възрожденски даскали и просветители, в духа на атмосферата на „Общата стая” виждаме първообраза на тревненското читалище. Добрата организация на книгохранителницата и редът за ползване на книжното богатство я превръщат в център за духовно израстване на тревненци.

На 11.XI.1871 г. в дома на учителя Христо Даскалов местните родолюбци вземат решение да се основе читалище в Трявна.

Първите, които запалват искрата са Васил Левски и Ангел Кънчев. Идеята на двамата апостоли е посрещната с ентусиазъм и десет дни по-късно, на празника Въведение Богородично се свиква Учредителното събрание и се открива подписка за набиране на членове. Сред първите са местните революционни дейци и бъдещи участници в Априлското въстание. Определена е комисия, която да изработи читалищния устав. В нея влизат Иван Славейков, Кънчо Кесаров, Илия Шиваров, Тотю Икономов и Христо Даскалов. На 6.XII. 1871 г. тревненци откриват своето читалище, което наричат „Трудолюбие”. Уставът е изпратен на П. Р. Славейков в Цариград, който го отпечатва в печатницата на в. „Македония” и изпраща в дар 500 екземпляра. На страниците на вестника (бр. 52 от 28.XII.1871 г.) се появява първото официално съобщение за новоучреденото читалище Пенчо Славейков в Трявна.

На 1 януари 1872 година е избрано първото настоятелство с председател Иван Славейков. Така, узаконено със собствено ръководство, читалище „Трудолюбие” развива богата народополезна дейност.
През 1971 година читалището е преименувано на името на Пенчо Славейков.

ИСТОРИЧЕСКА ХРОНИКА

19 декември 1847 г. – Открита е читалня в „Общата стая” към Школото. Съставен закон и списък на книгите.
6 декември 1871 г. – По поръчение на Васил Левски и Ангел Кънчев е основано читалище „Трудолюбие”. Приет е Устав. За председател е избран Иван Славейков.
1888 г. – Основана е Обща библиотека „Познай себе си!”.
9 март 1894 г. – Образувано е дружество „Развитие” с устав и цели на читалище.
3 юли 1894 г. – Основано е дружество „Братство”.
5 октомври 1897 г. – Читалището възобновява дейността си под името „Напредък”.
26 октомври 1897 г. – Читалище „Трудолюбие”, Обща библиотека „Познай себе си!”, дружествата „Развитие” и „Братство” се сливат и образуват читалище „Напредък”.
1897 г. – Образуван е първият оркестър.
1925 г. – Основана е духова музика „Арфа”.
1937 г. – Сформиран е джаз оркестър към Духовата музика.
февруари 1945 г. – Основан е градски театър към читалище „Напредък”.
1951 г. – Читалището се преименува в Народно читалище „Васил Коларов”.
1953 г. – Основан е Литературен кръжок.
1954 г. – Основана е Детска музикална школа.
1955 г. – Основана е танцова трупа и битов оркестър.
27 юни 1956 г. – Основана е естрадно-сатирична трупа.
1963 г. – Основана е Детска балетна школа.
21 май 1966 г. – Присъден орден „Кирил и Методий”, ІІ степен.
8 август 1968 г. – Читалището се преименува на читалище „Пенчо Славейков”.
27 юни 1969 г. – Създава се кино-фото клуб.
19 май 1971 г. – Присъден орден „Кирил и Методий”, І степен.
28 юли 1971 г. – Открит е новият читалищен дом „Пенчо Славейков” (Из архива на Кънчо Пенчев)

Народно читалище Христо Смирненски – 1904 град Ветрен е юридическо лице с нестопанска цел. То е самоуправляващо се културно-просветно сдружение, което изпълнява и държавни задачи в сферата на културата.

С над сто годишната си история читалището ни отговаря на новите предизвикателства на днешното време. Неговата институционна характеристика е устойчивостта, лигитимността и гъвкавостта, които в съчетание с историческия му опит, създават предпоставки те да откликнат на новите потребности.

Читалището е единствената културна институция на територията на гр. Ветрен с богато минало и динамична настояще. То е център на общностно развитие, общностна енергия, координира идеи, мечти, начин на случване, комуникация с други институции и организации. Читалището е активна гражданска общност за развитие и алтернатива. Място на свободните хора. Среща на общността в читалището.

Съвременна гражданска организация, призвана да обхване в себе си най-широк кръг от населението, като основна клетка на културно надграждане.

Внимание се обръща и на същността и мястото на читалището с все по-големите потребности на хората, на младите, на децата към институцията. То е фокусирано именно върху тази тематика с оглед позицията и взаимовръзката между отделните поколения. Успехите са плод именно на пряката зависимост от капацитета, енергията и от дадеността на много хора.

Рождената дата на читалището датира от 1880 год. Сведение за това дава учителят Стефан Карчев, като председател на същото. Първоначално името му е било „Пчела”,а по-късно то приема името „Развитие”,”Плодовита лоза”,а в 1900–та година „Княз Борис Търновски”

Официално основите на читалището се поставят през 1904 година,когато се избира и неговия първи управителен съвет от будни ветренци, а именно учителят Борис Мартинков-Председател, Тома Лютаков-секретар и членове: Димитър Чавдаров, Никола Дишков, Никола Попов и Стоян Разпопов. Броят на членовете учредители е 42-ма.

Първите Председатели на читалището,допринесли за негово развитие и утвърждаване са авторитетни учители и други дейци,като споменатите вече Борис Мартинков от гр.Велес/Македония/, Никола Попдимитров също учител, Стефан Карчев-учител, участник в Кресненско-Разложкото въстание, Александър Лапардов – земеделец, Свещеник Васил Банкин и др.

Мечтата на читалищните дейци, още от създаването на читалището, е била да се сдобият със собствен дом. През 1939 год. се изгражда първият етаж на читалищната сграда,а през 1943год.и втори,където се урежда читалня.

Читалищната сграда е открита в края на 1946 год. и това спомага за укрепване на организационния живот. През 1981-1985 година се извършва преустройство  и частичен ремонт на читалищната сграда.На 75 годишния юбилей  читалището е наградено с орден Кирил и Методий II степен с указ 862 на Държавния съвет на РБ, а на 100 годишния с грамота от МК.

Народно читалище „Светлина 1943“ село Калугерене е действащо с развиваща дейност. Културното наследство е ценен ресурс за местно и регионално развитие, а читалището е важен участник с потенциал за популяризиране на културата и допринасящ за местното развитие.

Любителско творчество:

• Фолклорна група за български песни;
• Фолклорна група за турски песни;
• Детска танцова група.

Организирани участия:

• Общински прегледи на художествената самодейност на българския фолклор;
• Общински прегледи на художествената самодейност на турския фолклор;
• Празника на водните лилии с.Малък Преславец.

Материално-техническа база на читалището:

• Общинска собственост договор 3300 за безвъзмездно ползване;
• Обща площ- 90кв. Зали-2 броя.

Народно читалище Самообразование-1921 село Средец е действащо с развиваща дейност.

Регистрирано под номер 1654 в Министерство на Културата на Република България.

То играе важна роля в село Средец, като пазител на българските традиции и българското самосъзнание наред с чисто просветителските си функции, които изпълнява.

През своята история читалището има своята завоювана позиция за работа в подкрепа на общността и през годините е спечелило доверието на хората.

Народно читалище Самообразование-1921 село Средец:

*председател: Гергана Куманова Георгиева

Регистрирано е под номер 2617 в Министерство на Културата на Република България.​

Културното наследство е ценен ресурс за местно и регионално развитие, а читалището е важен участник с потенциал за популяризиране на културата и допринасящ за местното развитие.​ в министерството на културата и образованието на Република България.

Териториален обхват на обслужване

• Жители на населеното място – 574 бр.
  
• Потребители на библиотеката – 91 бр.
  
• от тях: до 1417 бр.

Библиотечен фонд

• Библиотечни единици – 13597 бр.

Набавени

• Непериодични библиотечни документи5 бр.
• Абонирани периодични издания1 бр.

Десетки имена на самодейци, читалищни активисти, посветили живота си на духовно – просветителска и културна дейност, са част от дългогодишната история на читалище „Пробуда 1934 г.” – Чарда. Дейното читалище обединява самодейците в певчески, танцови групи, в театрални състави, групи по автентичен фолклор, честват се народни и професионални празници, предизвиква се читателския интерес с различни прояви на библиотеката… И селото живее в един духовен ритъм, който радва, обогатява, окрилява.

В най-новата история на читалище Пробуда 1934  успехите са свързани с наградите на певческата фолклорна група и танцовия ансамбъл „Божур” – ярки, активни колективи, познати както в общината, така и в областта.

Членове на Ч. настоятелството
1. Георги Митев Георгиев-председател
2. Калудка Пенчева Иванова-член
3. Снежана Вълчева Иванова-член
4. Мария Вълева Дойчева –член
5.Таня Димова Иванова-член

Членове на Проверителна комисия
1. Кольо Ангелов Колев-председател
2. Петя Иванова Тодорова-член
3. Георги Тодоров Георгиев

Ломското читалище Постоянство 1856 има своята историческа заслуга за запазването и развитието на българския език и традиция за зараждането на  театралното, музикалното и други изкуства, за развитието на библиотечното дело и краезнанието в България.

Читалището извършва основни дейности като: развиване, разширяване и обогатяване на библиотечния фонд, на библиотеката и нейните отдели; развива  и подпомага традиционни и нови форми на любителското художествено творчество; организира школи, кръжоци, курсове, клубове по интереси, на кино, фото, фоно, филмо и видео – техника, празненства, концерти и чествания.

С промените в новия Устав от 11.01.2010 г. изрично е подчертано, като основна цел: създаването и поддържането на  електронни информационни мрежи и условия за публичен достъп до глобалното общество и информационните технологии и работата за преодоляване на информационното неравенство, чрез интернет комуникации, уеб библиотеки и придобиване на умения за работа с компютри и програмни продукти;  събиране, разпространяване и популяризиране на  знания за родния край и за достижения на ломски творци.

Народно читалище „Постоянство“  1856 – Лом е самоуправляващо се българско културно-просветно сдружение на населението. Развива социални и образователни дейности в общината,  изпълнява държавни културно-просветни задачи. В дейността му могат да участват всички физически лица без оглед и ограничение на възраст и пол, политически и религиозни възгледи и етническо самосъзнание.

През м. декември 1997 г. читалището е регистрирано по ЗНЧ. Народно читалище „Постоянство“ е юридическо лице с нестопанска цел  и фигурира в регистъра на Министерството на културата под № 1567

С решение 703 от 11.01.2010 г. на Окръжен съд гр. Монтана, са вписани промени в Устава на Народно читалище „Постоянство” 1856 – гр. Лом, съгласно изискванията на ЗНЧ, обнародвани в ДВ, бр. 42 на от м. юни 2009 г.

Народно читалище Отец Паисий – 1927 село Дългоделци е действащо читалище, регистрирано под номер 2863 в Министерство на Културата. Културното наследство е ценен ресурс за местно и регионално развитие, а читалището е важен участник с потенциал за популяризиране на културата и допринасящ за местното развитие. През своята история читалището има своята завоювана позиция за работа в подкрепа на общността и през годините е спечелило доверието на хората.

Образователни дейности в Читалище Отец Паисий

• Школа по изкуства Любителско творчество;
• Вокална група за народни песни;
• Група за художествено слово;
• Група за автентичен фолклор.