Образователен регистър

Категория: Библиотеки (Page 1 of 2)

Столична Библиотека – град София

1000 Център, София, България


За нас

Исторически поглед върху създаването, изграждането и развитието на Столична библиотека град София

С провъзгласяването на град София за столица и с изграждането на Столичната община започва и събирането на литература по градоустройство, икономика, счетоводство, речници, справочни и други издания, подпомагащи общинската дейност.

На страниците на списание “Българска сбирка” през 1885 г. се появява предложение “да се вземе инициативата по един законодателен ред и се положат основите и уредят във всеки град и селце по една общинска библиотека с читалня, с което ще се помогне много и разностранно не само на народните маси, а и за книжнината ни”. Посочва се, че в общинските бюджети трябва да се предвижда ежегодно по една малка сума и за общинската библиотека.

Според Димитър Мишев първото писмено свидетелство за Софийската общинска библиотека датира от 1897 г., когато била назначена комисия, която да ревизира общината. Членовете на комисията, след като проверили всички отдели в общината, “попаднали на купища книги”. Това били книгите на библиотеката. Комисията ги намерила струпани, неинвентирани и ненаредени и “за да се намери една книга, трябвало да се преровят всички купища книги”. От изложението, което написала по този повод комисията, личи, че тя признала библиотеката за градска, от книгите на която трябвало да се ползват гражданите.

24 октомври 1928 година се счита за рождена дата на Столичната градска библиотека. С уведомителна разпоредба на тогавашния кмет Владимир Вазов се създава общински музей с три отдела: музей, библиотека и архив. Фактическото откриване е през лятото на 1929 година в помещение на пл. „Славейков“ № 9. Книжният фонд на библиотеката тогава е 5311 тома.

Първият директор е Коста Вълев – уредник на общинската библиотека и музей.

НОВИ ИЗДАНИЯ

Услуги на Столична библиотека

Е-Библиотека

ДИГИТАЛНИ ПЛАТФОРМИ

За библиотеката

Друго

Галерия

Национална Библиотека Св. Св. Кирил и Методий – град София

1504 Докторска Градина, София, България

За нас

Националната библиотека на Република България е най-голямата библиотека в страната и най-старият културен институт в следосвобожденска България.

История в периода 1878-1953

1878, 04.04. – Софийският учител и секретар на Градския съвет Михаил Боботинов предлага да се учреди „публична библиотека, нужна за развитието на София в културно и образователно отношение“.

1878, 28.11. – Избрана е временна библиотечна комисия, която би се наела да уреди и отвори библиотеката „според съществующий нейн Устав“. Тази дата (по нов стил 10.12.1878) се приема за рождена дата на Народната библиотека.

1879, 05.06. – По предложение на Марин Дринов, председател на библиотечната комисия и управляващ отдел Просвещение, Софийската публична библиотека получава статут на държавно учреждение под названието Българска народна библиотека.

1897, 22.02. – Приет е внесеният от Константин Величков Закон за депозирането на печатни произведения в народните библиотеки.

1900 – Българската народна библиотека получава собствено здание – откупения за целта Граждански клуб на ул. „Г. С. Раковски“ 131.

1919 – За директор на Народната библиотека е назначен Стилиян Чилингиров, който предлага да се създаде Архивен отдел, в който да премине на съхранение Архивът на Българското възраждане, пазен до този момент в Етнографския музей

1924 – Открива се Архивен отдел към Народната библиотека, в който се влива основаният през 1904 Архив на Възраждането.

1939 – Започва строеж на нова сграда на Народната библиотека на мястото на царския манеж.

1944 – По време на бомбардировките са разрушени старата и новата сграда на библиотеката.

1946, 26.04. – В Държавен вестник е публикуван Закон за сключване на заем за доизграждането на Народната библиотека в София.

1953, 16.12. – Тържествено се открива новата сграда на Народната библиотека

История – след 1954 г.

1963 – Народната библиотека „Васил Коларов“ се преименува в Народна библиотека „Кирил и Методий“.

1970 – Приета е Наредба за задачите и устройството на Народната библиотека.

1974 – Приет е Правилник за организацията на научноизследователската работа в Народната библиотека.

1991 – Започва преустройството на филиала на Народната библиотека в кв. Изгрев.

1994, 11.08. – Народната библиотека е обявена за културен институт с национално значение.

1999 – Излиза Законът за закрила на културата, по смисъла на който Библиотеката е институт с национално значение.

2000 – Излиза новият Закон за задължителното депозиране на печатни и други видове публикации.

 

Публикации:

Йорданов , Велико. История на Народната библиотека в София: По случай 50-годишнината и 1879-1929/ Велико Йорданов.- София: Държ. печатица, 1930 . – 360 с. : с ил.

Калайджиева, Константинка. Материали за историята на Народната библиотека: 1944-1978 / Константинка Калайджиева. – София: Нар. библ Св. св. Кирил и Методий, 2003. – 660 с. : с ил.

Симеонова, Ружа Андреева. Българската национална библиотека и нейните директори (1879-2009) / Ред., [увод] Боряна Христова. – София : ИК Христо Ботев, 2009 ([Пловдив] : Нова принт АД). – 184 с.: с ил.

Структура

Мисия

Закон за обществените библиотеки (В сила от 06.07.2009 г. ; Обн. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009 г. )

Правилник за дейността на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в сила от 24 Октомври 2016 г.

Органиграма

ЗАДАЧИ НА НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

По смисъла на Закона за обществените библиотеки, Обн. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г. , Раздел II. Чл.12-18. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ изпълнява следните задачи:

Чл. 12. (1) Националната библиотека осъществява функциите по събиране, обработване, организиране, съхраняване и предоставяне за ползване на български и чужди граждани печатни и други произведения, издадени на територията на страната.
(2) Функциите по ал. 1 са основни за Националната библиотека.

Чл. 13. (1) Националната библиотека поддържа следните основни библиотечни колекции:
1. уникални колекции от български, славянски, ориенталски и други чуждоезични ръкописи, архивни документи, редки и ценни старопечатни книги;
2. колекции от специални издания (официални издания; картографски и графични издания, музикални издания и други);
3. колекция от печатни и други произведения на българската книжнина по реда на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (Архив на българската книга);
4. представителна колекция от чуждестранна литература във всички области на знанието;
5. колекция от публикации в чужбина на български език или свързани по съдържанието си с България, както и преводни издания на български автори, издадени в чужбина (Булгарика).
(2) За колекциите, които съдържат културни ценности, се прилагат изискванията на Закона за културното наследство.

Чл. 14. Националната библиотека осигурява достъп до:
1. библиотечните си колекции и бази данни на български и чуждестранни граждани, както и до библиотечните колекции и бази данни на други библиотеки чрез междубиблиотечно заемане на документи;
2. информация за библиотечния си фонд и за библиотечните фондове на други библиотеки в страната и в чужбина чрез поддържане и ползване на каталози и бази данни.

Чл. 15. (1) Националната библиотека създава Българска национална библиография, като:
1. изработва и предоставя за ползване на библиотеки, други институции и граждани в страната и в чужбина библиографските записи на задължителните екземпляри, депозирани по реда на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения;
2. предоставя на Националния статистически институт статистическите данни за издателската продукция в страната;
3. сътрудничи на международни информационни издания и бази данни чрез предоставяне на библиографска информация.
(2) Националната библиотека публикува и разпространява националната библиография по ал. 1.

Чл. 16. (1) Националната библиотека извършва:
1. реставрация и консервация на български, славянски, ориенталски и други чуждоезични ръкописи, архивни документи, редки, ценни и старопечатни издания, които са културни ценности национално богатство;
2. научни и научно-приложни изследвания в областта на библиотекознанието, библиографознанието, книгознанието, архивистиката, реставрацията и консервацията на книжни материали и издава научна и научно-приложна литература.
(2) Дейностите по ал. 1, т. 1 се извършват при условията и по реда на Закона за културното наследство.

Чл. 17. Националната библиотека като национален представител на агенциите за присъждане на международни стандартни номера на книги, периодични издания и други видове документи определя международните стандартни номера за българските издания.

Чл. 18. Националната библиотека може да извършва и следните дейности:
1. координира развитието на автоматизираната библиотечно-информационна мрежа на обществените библиотеки;
2. предоставя консултантска и експертна помощ на библиотеки, други институции и граждани;
3. участва в международни организации и извършва международна дейност, свързани с библиотечното дело;
4. разработва и участва в национални и международни проекти и програми;
5. организира и провежда културни, образователни и информационни инициативи и прояви;
6. координира дейността по издирването и библиографирането на ръкописно-документалното наследство на територията на страната.

Освен посочените по-горе задачи в рамките на Националната мрежа на обществените библиотеки (Глава трета) на Националната библиотека са вменени и:

Чл. 42. (1) Националната библиотека изпълнява в Националната мрежа общонационални функции, свързани със събирането и съхраняването на националното книжовно и литературно културно наследство и достъпа до него, като:
1. създава, разпространява и предоставя библиографска информация от национално значение;
2. изпълнява функциите на централна лаборатория за реставрационни и консервационни дейности;
3. извършва експертна оценка и контрол върху консервационни проекти;
4. координира дейността на библиотеките за закрилата на наследството;
5. осигурява експертна и консултантска помощ по въпросите на закрилата на наследството;
6. изпълнява функциите на национален информационен център, като отговаря за изработването на сводни описи на ръкописното книжовно и литературно наследство и ретроспективната национална библиография.

(2) Националната библиотека е национален център на автоматизираната библиотечно-информационна мрежа на обществените библиотеки.
(3) Националната библиотека изпълнява функциите на национален център за отрасловата статистика за библиотеките в страната.
(4) Информацията, събрана в изпълнение на функциите по ал. 3, се предоставя на министъра на културата.
(5) Националната библиотека изпълнява функциите по ал. 1 в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство.

Регионална библиотека Априлов-Палаузов – Габрово


За нас

Под различни имена – читалищна библиотека, Библиотека на странните ученици, Габровски клон на приятелската дружина, Народна библиотека Априлов-Палаузов, Окръжна библиотека и днес осъществява основната си цел, записана в първия устав: „Да доставя на читалищната публика средства за прочитане, да подпомага българската книжнина и да улеснява сиромашките ученици и въобще да разпространява образование между народа в областта….».

Дарители на библиотеката през дългогодишното й съществуване са над 200 личности – Васил Априлов, Николай Палаузов, Миньо Ив. Попов (Дядо Миню Попа), д-р Петър Цончев, Тотьо Антипов, Пенчо Семов, Иван Калпазанов, Иван Хаджиберов, Цанко Хаджистойчев, Христо Р. Бобчев, Христо Манафов, Велика Пецова, наследниците на Христо Марокинджиев и много други габровци. Спомоществователи в миналото и днес са и организации и институции.

От 1924 до 1945 г. библиотеката издава безплатен седмичен вестник „Известия на Габровската библиотека”. Още през 1926 г. е поставено началото на събирателска дейност за създаване на краеведски архив на Габрово.

До 1959 г. библиотека Априлов-Палаузов остава в структурата на читалището. От 1959 г. до 1999 г. е Окръжна методическа библиотека, от 2000 г. – със статут на общински културен институт, но продължаваща да изпълнява частично регионални функции, а от 2006 г. е отново Регионална библиотека с методически функции за библиотечното дело в област Габрово и център на библиотечното краезнание.

Библиотечната мисия в съвременния й вариант е да предоставя свободен, равнопоставен и неограничен достъп на гражданите на община Габрово и Габровска област до  информационни източници, продукти и услуги – книги, периодични издания, аудиовизуални медии, достъп до външни и собствени електронни бази данни и Интернет.

Библиотека Априлов-Палаузов събира, съхранява, организира и предоставя за ползване библиотечен фонд и библиографска информация. Притежава фонд от над 250 000 библиотечни единици. Съхранява значителна част от националното книжовно наследство:

  • няколко ръкописа;
  • над 600 тома  старопечатни книги на български език;
  • над 1500 тома старопечатни книги на други езици и 14 заглавия възрожденски периодични издания до 1878 г. ;
  • над 20 000 тома книги и 148 заглавия периодични издания от периода 1878-1944 г.

Извършва библиотечно – информационно обслужване, включително чрез междубиблиотечно заемане, поддържа архив на краеведския печат и литература, осигурява онлайн достъп до електронните си каталози и други собствени бази данни чрез интернет – страницата си и предоставя дистанционни услуги на своите потребители. Обслужва широк кръг читатели – деца, ученици, студенти, специалисти в различни области на знанието, граждани. Провежда безплатни обучения по информационна грамотност за своите потребители.

В библиотеката се ползва специализиран библиотечен софтуер. Той позволява стандартно описание и аналитично разкриване на съдържанието на библиотечните фондове – CDS/ ISIS – E-Lib Windows.

Регионална библиотека Априлов-Палаузов е част от Краеведско обединение “Мизия”  (Габрово, В. Търново, Плевен и Ловеч) за кооперирано проучване на източниците по краезнание за  регион Централна Северна България.

РБ Априлов – Палаузов е методичен център за библиотеките в региона – извършва координационна, експертно – консултантска и квалификационна дейност, събира и обработва статистическа информация. Провежда обучения за библиотекари по програма „Глобални библиотеки – България“ и схема „Аз мога повече“. Библиотеката е и регионален координационен център за 16 обществени библиотеки, целеви по програма “Българските библиотеки – място за достъп до информация и комуникация за всеки“ (”Глоб@лни библиотеки – България”).

Библиотека “Априлов-Палаузов” е колективен член на Съюза на библиотечните и информационни работници в България.През 2007 г. е създаден уебсайт на библиотеката www.libgabrovo.com, който предлага дистанционен достъп до електронен каталог на книгите и периодиката, списъци с новопостъпила литература, информационен портал Регион Габрово, виртуална справочна служба „Попитай библиотекаря” и др. През 2008 година е открит читателски информационен център с 8 читателски места. Обособено е работно място за незрящи читатели със специализиран софтуер. Поставено е началото на проект „Глоб@лни библиотеки – България”.

През 2010 година е учреден Обществен съвет към библиотеката. Ремонтирана е основната сграда по програма „Красива България”. На 24.01.2011 година е открита обновената по проект „Красива България” библиотечна сграда (на стойност 137 000 лева) и обучителен център по програма „Глоб@лни библиотеки – България” с 10 компютъра, периферна техника, мултимедиен проектор и екран. От 2011 г. е въведено електронно обслужване в „Заемна за възрастни“, а от края на 2014 г. нова система за обслужване и статистика e-Lib. Първа между библиотеките в страната РБ „Априлов – Палаузов“ извършва електронно преброяване в библиотеката  – (1.02.2011).

Екипът на библиотеката работи активно за постигане на европейски стандарти, създава успешни партньорства в страната и чужбина; реализира различни програми и проекти.

През 2013 е обновен сайтът на библиотеката по проект „Нови възможности за достъп до информационни услуги и е-образование чрез уебсайта на РБ „Априлов – Палаузов“ – Габрово и мобилната му версия“. Един от най-успешните проекти е „Разработване и внедряване на информационен онлайн портал „Дигитална библиотека „Габровски периодичен печат“ и отпечатване на справочно – библиографско издание „Габровски периодичен печат 1872 – 2014”, финансиран по програма „Култура“ на Община Габрово (2014). Проект „Познатото и непознато Габрово: на фокус“, финансиран по програма „Култура“ за 2015 иновативно представя архитектурни и исторически паметници.

През 2016 г. е разкрит Дигитален център по проект „Съвременни подходи за проучване, представяне и достъп до книжовното културно-историческо наследство на област Габрово“ по програма BG-08 “Културно наследство и съвременни изкуства” мярка 2 „Документиране на културната история” в партньорство с РИМ – Габрово за създаване на дигитални центрове в двете институции и дигитализиране на старопечатни издания (2015), финансиран от Европейското икономическо пространство на стойност 199 884 евро.

На 26 октомври 2011 г. по повод своята 150-годишнина библиотеката е отличена с Почетния знак на Габрово за изключителен принос в културното и образователно дело. Библиотеката е номинирана от Българската библиотечно – информационна асоциация за „Библиотека на годината 2011“ и „Библиотека на годината 2016“.

Носител на награда „Христо Г. Данов“ 2017 в категория „Библиотеки и библиотечно дело“

Регионална библиотека Партений Павлович – град Силистра

За нас

Регионална библиотека Партений Павлович – Силистра е водещ културен институт с вековна история и традиции, работеща за укрепване, популяризиране и развитие на българската идентичност, култура и духовни ценности. Библиотеката е значим и притегателен център в предоставянето на достъп до знание, информация и услуги за всички жители и общности в Силистра и областта.

Нашата МИСИЯ е:

  • Да създаваме и поддържаме условия за устойчиво културно развитие и духовно консолидиране на общността;
  • Да предоставяме качествени информационни, образователни и културни услуги;
  • Да осигуряваме равни възможности за достъп до образование и активно участие в обществения живот на жителите на Силистра и областта;
  • Да насърчаваме и подпомагаме потребителите при ползване услугите на „Е-правителство“;
  • Да работим за интегрирането на всички членове на общността в глобалното информационно общество.

Работим за утвърждаване авторитета на Регионална библиотека Партений Павлович- Силистра, като прилагаме съвременните тенденции в развитието на обществените библиотеки.

ОСНОВНИ БИБЛИОТЕЧНИ УСЛУГИ

  • Заемане на книги за дома;
  • Ползване на документи в читалните и специализираните отдели на библиотеката;
  • Предоставяне на вербална библиографска и фактографска информация;
  • Достъп до собствени електронни и традиционни каталози и бази данни;
  • Ползване на компютри и интернет за образователни и социални нужди;
  • Обучение и консултиране за работа с компютър.

 
ПРАВИЛА ЗА ОБСЛУЖВАНЕ НА ПОЛЗВАТЕЛИТЕ В РБ „ПАРТЕНИЙ ПАВЛОВИЧ“

Регионална библиотека Николай Вранчев – град Смолян

За нас

  • 1959 Библиотека „Николай Вранчев“ – гр. Смолян е създадена на базата на читалищна библиотека „Христо Ботев“.
  • 1966 Тържествено е открита новата сграда на Окръжната библиотека, това е първия нов дом.
Николай Вранчев
  • 1979 На основата на съществуващия Методичен отдел се създава Окръжна дирекция „Библиотеки“ – специализиран орган на окръжния съвет за  култура за ръководство и методическо подпомагане на  библиотечното дело в целия окръг.
  • 1985 Библиотеката получава своя втори дом – на 5000 кв. м. площ са разположени: каталожна зала, зала за свободен достъп, две читални, специализиран отдел „Изкуство“, Детски отдел, Справочно-библиографски отдел, Краезнание, специализирани звена за комплектуване и обработка на библиотечните фондове и методическа дейност. С решение № 95 на Окръжния народен съвет – Смолян библиотеката получава и своето име „Николай Вранчев“ известен родоповед, писател и преводач от национална величина, издател на библиотека „Ралица“. По случай 25 годишния юбилей с указ № 2945 на ДС на НРБ библиотеката е наградена с орден „Кирил и Методий“ – първа степен.
Николай Вранчев
  • 2000 Библиотеката придобива статут на регионален институт на основата на ПМС 153.
Николай Вранчев
  • 2001 Стартира локалната автоматизирана система с 10 работни  места. Днес библиотеката разполага с 234 000 библиотечни единици. Наред с традиционното справочно-иблиографско и библиотечно обслужване от 1998 г. на читателите се предлага и автоматизирано библиотечно-информационно  обслужване.
  • 2006 Стартира уеб страницата на библиотеката.
Николай Вранчев
  • 2007 Информационната система на библиотеката преминава на нов софтуер „Автоматизирана библиотека“ на фирма PC-TM.
    Закупени са следните модули:
  1. Книги
  2. Периодика
  3. Статии
  4. Некнижни носители
  5. Ноти
  6. Заемна служба
  7. Информационно обслужване
  • 2009 Библиотеката е избрана за целева по програма «Глобални библиотеки».
    Получава следното оборудване:
  1. Преносим компютър
  2. 24 Настолни компютри
  3. 1 Сървър
  4. 1 Цветен принтер
  5. 1 Многофункционален Принтер Тип А
  6. 1 Проектор и екран за проектор
  • 2011 Стартира интернет каталога на библиотеката.
  • 2017 Нова визия на уеб страницата на библиотеката и начало на дигитализацията.
Работно време с читатели
Лятно работно време

Регионална Библиотека Петко Р. Славейков – град Велико Търново

5000 ж.к. Варуша-юг, Велико Търново, България

За нас

Кратка история на РНБ „П. Р. Славейков“

sgrada

Народна библиотека „Петко Р. Славейков“ – Велико Търново е създадена първоначално като трето книгохранилище за страната (след Националната библиотека в София и Народната библиотека в Пловдив). Основана е през 1889 г. като първата публична библиотека в гр. Велико Търново със свой устав и правилник на базата на „Устав на дружество Развитие“ и Правилник към него, в който са регламентирани въпроси по издръжката, избора на ръководство, закупуване, използване и поддържане на книжния фонд. За основно ядро на книжовния фонд служат книгите от великотърновската община и мъжката гимназия „Св. Кирил“. Закупувана е художествена и научнопопулярна литература, печатана предимно от местните издателства и печатници. След узаконяването на библиотеката на 11 юли 1920 г. тя започва да получава по един безплатен депозитен екземпляр от цялата българска печатна индустрия. Заедно с частични дарения, това са единстените постъпления до 9 септември 1944 г.

Eforia

На 15 август 1922 г. в зданието на ефорията „Ангел Попов“ се открива третата в България Народна библиотека във Велико Търново. За директор е назначен Моско Москов – археолог, литературен критик, историк, езиковед, реализира се професионално като учител, библиотекар, туристически деятел и общественик. През целия период, в който е директор на библиотеката, той работи всеотдайно за издигането й като стабилна културна институция. През ноември същата година се открива и читалня в библиотеката.

Mosko-Moskov

След напускането на Моско Москов през 1932 г., за малко време длъжността командирован директор заемат Димитър Цончев и Асен Христов. На 27 юли 1933 г. за „пръв на постоянна служба библиотекар“ (директор) е назначен Пенчо Крусев. Той изработва първата в страната краеведска картотека, включваща около 20 000 ръкописни фиша с публикации за Велико Търново. По негово време започва строителството на библиотечна сграда и излиза от печат „Първи годишник на Народна библиотека във Велико Търново. Отчет за 1941 г. и история на библиотеката 1922 – 1942 г.“ През август 1944 г. на 57 години и след 11 години като директор на библиотеката, Пенчо Крусев умира. Новият директор, Иван Пенчев, въвежда свободния достъп до фондовете на градските читалищни библиотеки.

През 1954 г. библиотеката се премества в нова сграда – единствена в страната строена специално за нуждите на библиотека сграда със седеметажно книгохранилище. Обособяват се Заемна за възрастни, Детски отдел, Регистрация, Обработка и каталози, Справочен и методичен отдел.

На 20 март 1958 г. се одобрява наименуването на библиотеката в Окръжна библиотека – „Петко Рачев Славейков“. По време на управлението на директор Вълчо Сариев е обособен отдел „Изкуство“.

През 1971 г. библиотеката е наградена с орден „Кирил и Методий“ I-ва степен по случай 50 години от създаването й, представен е юбилейният сборник „Петдесет години в служба на народа“. През 1974 г. за директор е назначена Диана Султова, като през нейното управление библиотеката развива активна международна дейност.

P R Slaveykov     През януари 1988 г. за директор е назначен Димо Минчев. По време на неговото управление, на 20 май 1994 г., се открива нов филиал в кв. „Бузлуджа“ със заемна и читалня за възрастни, детски отдел със занималня и фондохранилище, където са пренесени за съхранение депозитната художествена литература след 1944 г. и всички чужди вестници и списания. През ноември 1989 г. във връзка с честването на 100 години от основаването на първата държавна библиотека във В. Търново, пред входа на библиотеката е открит барелеф на П. Р. Славейков, дело на скулптора Константин Денев и арх. Лъчезар Лалев.

След проведен конкурс за директор на библиотеката на 16 август 2000 г., длъжността заема Иван Александров. Калина Иванова е назначена за заместник-директор. Важен приоритет на ръководството на библиотеката става обновяването на компютърните системи и активното използване на информационните технологии в текущата работа.

Народна библиотека „П. Р. Славейков“ е методичен център за 150 обществени библиотеки на територията на област Велико Търново. Днес библиотеката притежава универсален фонд от 600 000 тома литература на книжни и цифрови носители, с които обслужва годишно 10 000 читатели, участва в международни културни образователни програми и проекти, сътрудничи на обществени организации и сдружения и кореспондира с водещи обществени библиотеки.

Дигитална библиотека

За дигиталната библиотека

       Дигиталната библиотека е електронното лице на Народна библиотека „П. Р. Славейков“. Чрез нея можете да получите достъп до нашите електронни онлайн каталози и да изтеглите в PDF нашите издания и библиографии под формата на електронни книги.

      Целта на Дигиталната библиотека е да отразява процесите по дигитализация, протичащи в Народна библиотека „П. Р. Славейков“, както и да предостави за свободно ползване на обществото електронните издания, чиито авторски права принадлежат на Народна библиотека „П. Р. Славейков“ – Велико Tърново.

Галерия

Градска библиотека – град Севлиево

5400 Център, Севлиево, България

За нас

Градска библиотека – Севлиево съчетава в своята дейност образователни, информационни и културни функции. В нея се предоставя свободен и равен достъп до знания и информация на широк кръг потребители. Тя е място за продължаващо обучение, самоусъвършенстване и развлечение – място за всички поколения.


От 1987 година Градска библиотека разполага с отлична материална база. Върху площ от 2000 кв.м., на два етажа са разположени 4 отдела – заемна възрастни, детски отдел,  читалня и информационен център. Те предлагат на читателите уютна и стимулираща среда за работа, контакти и отмора. Библиотечните фондове включват както художествена литература за всички възрасти, така и специализирани и справочни издания от различни области на знанието. В читалнята се получават 12 периодични издания, има сбирка с учебници на английски език. Започна изграждането на електронна база данни. Малките читатели на библиотеката могат да посещават освен детския отдел  и  клуба „Чета, знам, мога”, където рисуват и играят забавни игри.
В библиотеката функционира информационен център, оборудван с техника по програма „Глобални библиотеки”. Посетителите ползват свободно компютри и интернет. Така се улеснява и разширява достъпа до информация, знание и комуникация за гражданите.

Градската библиотека е отворена всеки делничен ден от 9,00 ч. до 18,00 ч. без прекъсване.
Телефон: 0675 / 3 27 22
e-mail: biblioteka_sevlievo@abv.bg

уеб адрес онлайн каталог: http://87.126.201.61/absw/abs.htm

 

Галерия

 

Регионална библиотека Михалаки Георгиев – град Видин

1700 Студентски Комплекс, София, България

За нас

Регионална библиотека Михалаки Георгиев – град Видин е наследник на създадената през 1870 г. читалищна библиотека към Народно читалище „Цвят”. През 2000 г. Тя е преобразувана в регионална и методичен център за библиотеките в област Видин. Днес тя е водеща институция в културния живот на областта. Библиотеката разполага с всички съвременни средства за достъп до книгите, както и до световната информационна мрежа. Библиотеката обслужва население от 48 хил. жители – пряко и чрез отдалечен достъп, в това число:

  • ученици и студенти;
  • работещи;
  • пенсионери;
  • безработни;
  • хора със специални потребности.

Благодарение на богатия библиотечен фонд, технологичното оборудване, квалифицираните служители и добрата материална база е обхваната голяма част от населението. В изградените по Програма „Глобални библиотеки – България” обучителни центрове се провеждат обучения по начална компютърна грамотност и интернет, обучения за придобиване на професионална квалификация „Библиотекар”, както и квалификационни обучения за библиотекарите от област Видин, предоставя се информация за свободни работни места и програми и мерки за заетост, подпомагат се потребителите при подготовка за участие в конкурс или интервю за работа.

Библиотека Михалаки Георгиев предоставя изключително разнообразна и динамична програма в полза на местната общност, като работи в партньорство с граждански сдружени и неправителствени организации, учебни заведения, неформални младежки организации и общности. Тя е основен център за работа с деца и младежи, инициатор на голяма част от инициативите в областта, връзка с други подобни структури на местно, национално и международно ниво. Финансирането на дейностите на библиотеката се подпомага от дарителски кампании и проекти.

Галерия

Регионална библиотека П.К.Яворов – град Бургас

8000 Бургас Център, Бургас, България

За нас

Регионална библиотека П.К.Яворов – Бургас е създадена през 1888 г. и има 123-годишна история. С историята й са свързани учителят Христо В. Димитров, писателите Константин Петканов и Стефан Станчев, книжарят Коста Екзархов и други обществени дейци, които я изграждат като културно средище.

Регионална библиотека П.К.Яворов е най-голямата библиотека на територията на Бургаска област. Библиотеката е общодостъпна. Читателската публика има универсален характер – нейни читатели са деца, ученици, студенти, професори, но и домакини, работници и други. Читателите имат достъп до всички фондове.

Регионална библиотека П.К.Яворов е:

• книжовен и културен център;
• събира, съхранява, организира и предоставя за ползване универсални по вид, език и съдържание библиотечни фондове;
• осигурява диференцирано обслужване на читатели чрез заемни служби, общи и специализирани читални;
• извършва справочно-библиографска, информационна и издателска дейност;
• осъществява краеведска библиотечно – библиографска и издателска дейност;
• архив на краеведската литература и местния печат на Бургаски регион;
• изпълнява организационно – методически функции на територията на Бургаски регион;
• създава електронни библиотечни бази данни и осъществява достъп до национални информационни центрове.
Автоматизация
Автоматизацията на библиотечните процеси в Регионална библиотека П.К.Яворов започва от 1991 г. Библиотеката работи със софтуерните продукти на фирма СОФТЛИБ.

Има изградена локална мрежа с 24 работни места, изгражда бази данни и предоставя достъп до библиографска информация с:

– eлектронните каталози:
• на книгите,постъпили в библиотеката от началото на 1991 г.
• на периодичните издания, получавани в библиотеката

– картотеките:
• на статии от български списания и вестници и части от книги,обхващащи всички аспекти на живота на Бургас и региона, аналитично разработвани в Справочно-библиографски и информационен отдел.
• на статии по литературознание
• на читателите и обслужването

– Представя бази данни,създавани в НБКМ, за които библиотеката е абонирана от 1992 г. за:
• ретроконверсиите на българските книги от 1878 до 1991 г.
• статии,публикувани в българските списания и сборници
• статии,публикувани в българските вестници

История

През 1932 г., когато уредник на библиотеката е Стефан Станчев, съвместно с читалище Пробуда, се създава Народен университет, който осъществява разнообразна културна и просветна дейност.

Изнасят се сказки от изтъкнати български учени и писатели като:Александър Балабанов, Стоян Чилингиров, Асен Златаров, Елисавета Багряна, Константин Петканов и др., организират се изложби, утра, срещи с писатели и т.н.

През 1945 г. Общинската градска библиотека става Държавна народна библиотека и е включена в системата на законния депозит, започва да получава по един безплатен екземпляр от българската печатна продукция.

От 1953 г. до 1987 г. библиотеката функционира като окръжна, а в следващите години – като универсална научна. От м.юли 2000 г., с Постановление на Министерския съвет, библиотеката получава статут на регионална. През 1978 г., когато се чества 100-годишния юбилей на големия български поет Пейо Яворов, библиотеката получава за патрон неговото име, а по случай нейната 100-годишнина е наградена с орден „Народна Република България“-ІІ степен.

Регионална библиотека Любен Каравелов – град Русе

7000 Русе Център, Русе, България


За нас

Русенската Регионална библиотека Любен Каравелов е създадена през 1888г. и представлява едно от най-старите духовни средища в България.

Днес Регионална библиотека „Любен Каравелов” е посветена на модерния прочит на историята, на технологичното бъдеще и на познанието ни за света в дифузията от култури и битност, в динамиката на общоевропейските процеси и на специфичните потребности на модерния човек от 21-то столетие.

Библиотеката в град Русе е водещ културен институт с вековна история и традиции, работеща за укрепване, популяризиране и развитие на българската идентичност, култура и духовни ценности. Библиотеката е значим и притегателен център в предоставянето на достъп до знание, информация и услуги за всички жители и общности в Русе и региона.

Работно време
понеделник – петък: 8.30 – 18.30 ч.
събота: 9.30 – 17.00 ч.

ОБСЛУЖВАНЕ НА ЧИТАТЕЛИТЕ

  • Сектор “Заемна за дома” – обслужват се читатели на възраст над 14 години. Предоставят се художествена, учебна и научна литература. Може да се заемат едновременно до 5 заглавия за 20 дни.
  • Сектор “Читалня” – предоставят се на място периодични издания, книги, стандарти, колекции от ценни и редки издания. Може да се ползват базите данни на правно-информационната система СИЕЛА.
  • Сектор “Литература за чуждоезиково обучение” – предоставят се учебна и художествена литература, аудио-, видео- и електронни документи, периодични издания, информация за индивидуални квалификационни курсове на преподаватели, за обучение в чужбина и курсове по чужди езици в Русе. Прави се предварителна заявка за провеждане на уроци. Функционират Ресурсен център на Гьоте-Институт България и Френски център.
  • Сектор “Изкуство” – предоставят се специализирани издания по изкуствата – периодични издания, книги, албуми, нотни издания, грамофонни плочи, аудиокасети и CD, DVD филми, репродукции на картини. Разполага с Музикално студио за прослушване на музикални произведения и за презаписи.
  • Сектор “Детски” – предоставят се художествена, учебна и научно-популярна литература. Предоставят се вестници и списания, книги, CD, DVD филми. Изработват се препоръчителни списъци с литература за ученици I-VII клас. Организират се изложби на детско творчество, викторини, състезания по актуални теми, лятна програма за деца. Обособен е кът за най-малките.
  • Сектор „Книгохранилище” –съхраняват се библиотечните колекции. Изпълняват се читателски поръчки за заемане на библиотечни документи за читалня.специалисти.

РЕСУРСНО ОСИГУРЯВАНЕ

  • Сектор “Справочно-библиографска дейност и междубиблиотечно заемане” – изработват се писмени тематични библиографски справки, препоръчителни библиографски списъци, библиографски указатели. Предлагат се дистанционни услуги по електронна поща и телефон, годишен абонамент на фирми и граждани за текуща информация по определена тема.
  • Сектор „Местна история, краезнание, редакционна и издателска дейност“ – предоставя се информация за Русе и региона от древността до наши дни в периодични издания, книги, снимки, картографски издания, ръкописи, компютърни разпечатки. Изработват се писмени библиографски справки и библиографски указатели. Правят се краеведски изследвания.
  • Сектор „Обучение и квалификация“ – провежда курсове за придобиване на начални компютърни умения и ползване на Интернет.
  • Сектор „Автоматизация“ – поддържа автоматизираните библиотечни процеси и дейности в Библиотеката.

ФОНДОВЕ И КАТАЛОЗИ

  • Сектор „Комплектуване“ – осъществява текущо обогатяване и допълване фондовете на библиотеката с нови библиотечни документи.
  • Сектор „Обработка и каталози“ – в сектора се обработват, сигнират и каталогизират постъпващите библиотечни документи. Поддържа се система от каталози в традиционен и електронен вид.
  • Сектор „Периодика“ – поддържа, обработва и предоставя за ползване от читатели получаваните в Библиотеката периодични издания.
« Older posts