Историята започва през учебната 1907 – 1908 г., когато за първи път в с. Дорково е открито българско светско училище. Преди тази година в селото съществува религиозно училище, в което се учи на арабски език.
До 1903 г. населението в Дорково е почти изцяло мюсюлманско. В периода 1903 – 1908 г. в селото пристигат армъни и заселници от Пиринска Македония, които закупуват на ниски цени имотите на преселващите се в Турция.
След Балканската война започват да идват и заселници от пазарджишкото поле. Първият и единствен учител през тази учебна година е Мануил Константинов от с. Скребатно, Неврокопско. Негова е заслугата за откриването на училището.
Сериозна помощ му оказват първенците на селото: Мохамед Юзбашиев – кмет; Ахмед Тунев – пом.–кмет; Халил Паров – писар, Асан Имамов, Ахмед Трунтев, Алиш Дангов и др.
След като е открито новото училище, е учредено настоятелство за подпомагане на училищната дейност. През първата учебна година са записани само 12 ученици – 4 момичета и 8 момчета.
Училището се помещава в частна сграда. Същата се състои от две стаи (по–голямата за класна стая, а по-малката за канцелария и квартира на учителя). На 08.04.1908 г. е проведен първия годишен изпит, с който учениците завършват І отделение.
През периода 1932 до 1940 г. броят на учениците, подлежащи на обучение непрекъснато нараства, като през учебната 1939/1940 г. те са вече 463. В началния етап са сформирани 9 паралелки с 325 ученици, а в прогимназиалния – 4 паралелки със 138 ученици.
За учебни занятия до този момент се използват 8 класни стаи в две училищни сгради, като допълнително се наемат помещения в частни къщи и сградата на съвета.
Назрява въпросът за построяване на ново училище. Строежът на новото здание започва през 1940 година и завършва през 1941 година, но част от него рухва.
Сградата е възстановена през 1942 година и в нея започват да се водят редовни учебни занятия. Тя е двуетажна с площ 350 м2. Разполага с 8 класни стаи и избени помещения.
Всяка година в читалището и училището се провеждат тържества, свързани с бележити дати от историята на училището, населеното място и родината ни.
Провеждат се вечери на математиката и физиката, литературни рецитали, карнавали, зимни и пролетни излети, състезания, прегледи на ученическото творчество, изложби на рисунки и предмети от кръжочната дейност, олимпиади по математика, физика, химия и български език. В училището е изграден хор на учителите, ръководен от Васил Кривошийски.
Този хор участва в общоселски и училищни тържества. От учебната 1976/1977 г. настъпва промяна по отношение продължителността на обучение в отделните етапи на основното образование.
Началният етап започва от І клас и продължава до ІІІ клас, а прогимназиалния – от ІV до VІІІ клас. Този експеримент в родното образование продължава цели 17 години – до учебната 1992/1993 година.
От учебната 1980/1981 г. началния курс преминава на целодневна организация на учебния ден, при която редовните учебни часове се съчетават с часовете по самоподготовка.
От 1968 до 1978 г. броят на учениците в училище варира в малки граници и е относително постоянна величина, след което започва да намалява постепенно с всяка изминала година.
През 1983 г. с юбилейно тържество е отбелязана 75 -годишнината от основаване на българско светско училище в Дорково.
Това събитие се превръща в празник за цялата общественост. Поканени са и присъстват много бивши учители. В чест на този юбилей с указ №1517 на ДС на НРБ училището е наградено с орден „Кирил и Методий” І степен.
Училището днес!
Вече 114 години ОУ „Христо Ботев” е огнище на знание и родолюбие. Според мярата за живот на една образователна институция тези години означават няколко много важни неща: първо – завидна история, второ – богат опит и трето – утвърдени традиции в културно-просветната дейност.