Институт за Етнология и Фолклористика с Етнографски музей

Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН наследява най-добрите традиции на Етнографския институт с музей и Института за фолклор, обединени на 1 юли 2010 г. ИЕФЕМ-БАН е националният център за етноложки, фолклористични и културноантроположки изследвания. Разполага с богати библиотеки и архиви (теренни аудио-, фото- и видеозаписи, етнографски дневници и описания и др.), а Националният етнографски музей съхранява десетки хиляди обекти, цялостно представящи българската традиционна култура.

Мисия

Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН е водеща национална институция в областта на етнологията и фолклористиката, чиято цел е да поддържа съзнанието на обществото за културна идентичност и традиции и за ролята им в съвременния свят. Учените и специалистите се занимават с изучаване и анализ на многоаспектната културна история и съвременност на България, с изследване на културните явления и процеси в балкански, европейски и световен контекст. Чрез дейностите на Националния център за нематериално културно наследство и Националния етнографски музей системно се издирва, събира, съхранява и представя културното наследство.

Приоритети

• Фолклористични, етноложки и културноантроположки изследвания на човека и човешките общности в тяхната историческа и съвременна културна среда;
• Теренни проучвания и документиране на културните традиции, съхраняване и експониране на материални културни ценности;
• Генериране на идеи и стратегии в сферата на опазване на материалното и нематериалното културно наследство;
• Научни изследвания на традиционната и съвременната култура на българите и другите етнически и религиозни общности в България в техния исторически континуитет и различни форми на проявление;
• Изучаване на трансформационните и интеграционни процеси в българското общество в контекста на световната глобализация;
• Проучване на съвременните миграционни процеси и влиянието им върху идентичността;
• Изследване на културните процеси сред българските общности в чужбина в миналото и съвременността;
• Сравнителни изследвания в областта на културата в балкански, европейски и световен контекст;
• Методическо ръководство на локалните центрове за нематериално културно наследство и дейността в тази област на читалищната мрежа в страната.
• Методическо ръководство на мрежата от етнографските музеи в страната и техните научни групи, както и на други съществуващи колекции.

История

Историята на Етнографският институт с музей отвежда към края на XIX век в началото на третата Българска държава. През 1892 г. е реализирана идеята за създаване на Народен музей в България, състоящ се от 3 отдела – етнографски, нумизматичен и старовековен. През 1906 г. етнографският отдел става основа на първия етнографски музей в страната – Народният етнографски музей. След 1947 г. към БАН е създаден Институт по народоука, който две години по-късно се обединява с Народния етнографски музей и така бива основан Етнографския институт с музей към БАН. През 1969 г. музеят получава статут на Национален етнографски музей, какъвто е и до днес. Институтът за фолклор е създаден през 1973 г., след като се отделя от секцията по фолклор на ЕИМ. След 2010 г. двата института отново функционират като една структура под името Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН.

Полезни връзки и информация

• Партньори
• ИЕФЕМ – БАН в медиите
• Документи
• Ръководни органи
• Структура
• Обяви
• Събития
• Конкурси

Офис 1:
ул. „Московска“ 6А
София 1000
Централа:        02 805 26 + вътр.
Канцелария:    02 988 42 09,  02 805 26 11
0879 409 314;  0879 409 313;  0879 409 316
Счетоводство: 02 980 11 62
Библиотека „Етнология“:  02 805 26 33; 0876-067 485
НИД: 0878-901 301; 0887-596 664
e-mail: office@iefem.bas.bg

Офис 2:
ул. „Акад. Георги Бончев“ бл. 6
София 1113
Централа:     02 979 + вътр.
Директор:     02 979 30 87
Канцелария: 02 979 30 11;  0896 602 788
Библиотека „Фолклористика“: 02 979 30 12; 0898 290 622
НЦНКН: 0896 602 788
e-mail: office@iefem.bas.bg

Етнографски музей (ИЕФЕМ–БАН)
пл. „Княз Александър І“ № 1
Уредници (в работни дни): 0879 409 312
Експозиция (вторник – неделя): 02 805 26 21

Връзки с обществеността
тел: 0879 124 335
e-mail: pr@iefem.bas.bg

Националният етнографски музей в историята

1892 г. – в София се създава Народният музей, един от основните отдели на който е Етнографският.

1906 г. – музеят се отделя като самостоятелен под названието Народен етнографски музей (НЕМ). Негов първи директор е Димитър Маринов. Заслугата за обособяването на етнографски музей е на тогавашния министър на образованието проф. Иван Шишманов. В продължение на 48 години високо ерудирани специалисти градят Народния етнографски музей по образец на западноевропейските музеи. И само за 20 години те успяват да съберат огромна веществена колекция, сочена за една от най-богатите и разнообразни колекции на Балканите. В музея работят такива изявени изследователи и общественици като Димитър Маринов, Антон Попстоилов, Евдокия Петева-Филова, Стефан Костов, Кръстю Миятев, Христо Вакарелски, Любомир Милетич и др. Музейният живот привлича и други известни представители на българската интелигенция, сред които писатели и поети като Иван Вазов, Дора Габе и Елин Пелин, композитора Добри Христов, художника Иван Мърквичка, изкуствоведа Асен Василиев.

Димитър Маринов, Евдокия Петева и Христо Вакарелски
1944 г. – София преживява най-тежките въздушни нападения. Бомбардировките на 10 януари и 30 март са най-масирани и разрушителни, те завинаги променят облика на столицата. В праха на руините е и Народният етнографски музей. В спомените си за тази трагедия Христо Вакарелски пише: „В началото на октомври се явих в София в „музея“… Но, никакъв музей нямаше… Изгорял беше до дъно!… И така, започна проверката на музейното имущество, което още по мое време, в началото на м. май 1941 г. беше поместено в сутерена на Първа девическа гимназия на ул. „Цар Шишман“… Евакуираните материали в Първа девическа гимназия се оказаха плувнали във вода от разрушената водна инсталация и канализация.“ Като директор на Народния Етнографски музей Христо Вакарелски поема отговорността да възстанови унищоженото културно наследство. Години наред служителите на Народния етнографски музей в лицето на Райна Кацарова-Кукудова, Евгения Лепавцова, Мария Тодорова-Велева, Росица Ангелова и др. обикалят всички краища на страната с единствената цел – да събират етнографски вещи за бъдещите колекции на музея.

1947 г. – към Българска академия на науките се основава Институт по народоука, който през 1949 г. се обединява със съществуващия Народен етнографски музей. Така се поставя началото на Етнографския институт с музей при БАН. Негов първи директор е акад. Стоян Романски.

Княжеският дворец

1954 г. – Националният етнографски музей е настанен в бившия Княжески дворец – една от най-старите и с най-интересна история сгради в София. До днес музеят се помещава в източното крило на Двореца, където са били спалните стаи, приемните и личните кабинети на царското семейство.

1873 г. – върху основите на унищожената от пожар през 1816г. сграда на Сарая на пашата е изграден новия Конак, в чиито подземия е осъден Васил Левски. Централният вход с голям балкон над него съществува и днес, но преустроен.

1879 г. – сградата става резиденция на княз Александър I Батенберг. По негова заповед през 1880-1882 г. е извършено първото преустройство на сградата – от архитектите Румпелмайер, Колар и Майерберг. В навечерието на 1883 г. там се провежда първият дворцов бал.

1893-1895 г. – Дворецът претърпява ново преустройство през по план на австрийския арх. Грюнангер – разширен е с Източното крило. Сградата съдържа елементи на ренесанс, виенски барок, напомня на френските дворци от ХVІІІ в.

40-те и 50-те г-ни на ХХ в. – в сградата са пребивавали МС на НРБ и Висшата партийна школа.

1978 г. – сградата е обявена за Паметник на културата от национално значение.