За нас
През 1890 трима български музиканти Драгомир Казаков, Иван Славков и Ангел Букорещлиев организират първата оперна трупа в България като отделение на „Столичната драматично-оперна трупа“. Спектаклите – 12 цели опери и откъси от 11 опери, с участието на българи, чехи и италианци в съпровод на пиано, на Гвардейския оркестър, оркестъра на Шести пехотен полк и хора на Италианското певческо дружество се приемат с неочакван успех.
През май 1891 драматичното отделение се обособява като отделна трупа „Сълза и смях“, а оперното – като Столична българска опера. Поради финансови затруднения и липса на държавна поддръжка на 1 октомври 1892 с указ се обявява разформироването на трупата.
В началото на 20 век постепенно отново се пробужда интересът и се подготвя обществеността за създаване на опера в София. Статията на Петко Наумов „Опера“ слага началото на една продължителна борба „за“ и „против“ българската опера. Пророчески звучат думите му във в. „Ден“ /1908/ – „Повече самоувереност, господа песимисти, повече уважение към музикалните дейци, посветили се всецяло на едно дело, което ще бъде гордост на България“.
Най-после привържениците на оперното изкуство взимат връх. На 18 октомври 1908 „Българската оперна дружба“ изнася първото си пробно представление – откъси от „Фауст“ на Гуно и „Трубадур“ от Верди. Фирмата „Оперна дружба“ е регистрирана официално на имената на Драгомир Казаков, Константин Михайлов-Стоян, Иван Вульпе, Димитър Попиванов и Стоян Николов. Освен тях в трупата участват и Златка Куртева, Богдана Гюзелева-Вульпе, Мара Василева, Олга Орлова, Дойчинка Коларова, Желю Минчев, Панайот Димитров, диригентите Хенрих Визнер, Алоис Мацак, Тодор Хаджиев, хормайсторите Добри Христов и Константин Рамаданов. От края на 1908 започва формирането на щатен хор.
На 5 юни 1909 е представена първата постановка на цяла опера – „Палячи“ от Леонкавало. Наред с произведения от световната оперна класика се играят и първите български оперни творби – „Сиромахкиня“ от Емануил Манолов, „Камен и Цена“ от Иван Иванов и Вацлав Кауцки, „Борислав“ от Маестро Георги Атанасов и „Тахир Беговица“ от Димитър Хаджигеоргиев.
В трупата на Дружбата постепенно се вписват имената на изтъкнатите български певци Петър Райчев, Стефан Македонски, Христина Морфова, Ана Тодорова, Мария Милкова – Золотович, Цветан Каролев, Петър Золотович, Диана Герганова, Пенка Тороманова, Мария Митович и др., постановките се осъществяват от Драгомир Казаков, Константин Михайлов – Стоян, Петър Райчев, Христина Морфова, танците са дело на Александър Александров, Пешо Радоев, Руска Колева. Декорите и костюмите се проектират от родоначалника на българската сценография Александър Миленков. Спектаклите се съпровождат от военни духови оркестри като през 1920 се създава първият щатен оркестър от 32 музиканти, сред които са Саша Попов, Тодор Лечев, Никола Стефанов, Арсени Лечев и др.
До 1922 Българската оперна дружба се поддържа от неуморната работа и ентусиазма на творци, които успяват да докажат, че в България има условия за оперно изкуство. Борбата за признание се увенчава с успех – през 1922 Дружбата става държавна и се именува Народна опера. Художественото ръководство се осъществява от диригентите Мойсей Златин, Маестро Атанасов, Тодор Хаджиев, режисьорите Драгомир Казаков, Николай Веков и Христо Попов. От 1923 директор в продължение на няколко години е Петко Наумов. Независимо от продължилите проблеми, от спадовете и кризите, операта утвърждава обществения си престиж, репертоарът става все по-разнообразен и очертава основните си линии на западноевропейска класика, руски и български оперни заглавия, укрепва професионализмът и стремежът за изграждане на ансамблов театър.
През 20-те и 30-те години се открояват имената на певци като Елисавета Йовович, Цветана Табакова, Катя Спиридонова, Констанца Кирова, Събчо Събев, Илка Попова, Михаил Попов, Павел Елмазов, Михаил Люцканов, Георги Хинчев, Иван Петров, последвани по-късно от Надя Тодорова, Сийка Петрова, Любен Минчев, Евгений Ждановски и др. Много от следващите поколения певци усвояват от тях основните принципи на вокално и актьорско майсторство. Иван Вульпе полага основите на българската вокална педагогия, а някои от видните певци успоредно със сценичната си дейност се формират и като педагози.
През 30-те години в състава на театъра влизат изтъкнатите певци Христо Бръмбаров, Тодор Мазаров, Таня Цокова, Райна Стоянова, Константин Каренин, Любомир Вишегонов, а малко по-късно Надя Афеян, Виргиния Попова, Георги Белев, Стоян Коларов, Димитър Ненков, Коста Гецов, Димитър Кожухаров, Иван Масларов и други. С голямо значение е творческата дейност на диригентите Мойсей Златин, утвърдил линията на руската оперна класика в репертоара, Исай Добровен, Юрий Померанцев, Херман Щанге, Емил Купер, Асен Димитров, Саша Попов, Венедикт Бобчевски, Атанас Маргаритов. Асен Найденов проявява своя голям талант и впоследствие дълги години ще осъществява музикалното ръководство на театъра. Режисурата на постановките е дело на Илия Арнаудов, Драган Кърджиев, Христо Попов, а сценографията на Пенчо Георгиев, Преслав Кършовски, Иван Пенков, Асен Попов и на ветерана Александър Миленков. Сред ръководителите на трупата са Владимир Василев, Константин Сагаев, Петко Стайнов.
Наред с въздигането на оперната трупа се комплектува и балетната трупа с нейния първи самостоятелен спектакъл през 1928 – „Копелия“ на основателя на професионалния балет в България Анастас Петров. Голямо събитие за почитателите на операта и нейните творци е гостуването на Феодор Шаляпин през 1934 в „Борис Годунов“ и „Княз Игор“, на „Опера комик“ от Париж и на театър „Сан Карло“ от Неапол. Сред стотицата оперни премиери се отличават постановките на „Княз Игор“, „Борис Годунов“, „Хованщина“, „Садко“, „Иван Сусанин“, „Китеж“, „Сорочински панаир“, „В долината“, „Турандот“, „Вертер“, „Дон Паскуале“, „Лоенгрин“, „Жонгльорът от Нотр Дам“, „Дон Карлос“, „Продадена невеста“, „Орфей“, „Иродиада“, „Рейнско злато“. Раждат се някои от класическите български оперни творби „Гергана“ от Маестро Атанасов, „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров, „Янините девет братя“ от Любомир Пипков, „Женско царство“ и „Саламбо“ от Веселин Стоянов.
Благодарение на таланта и инициативността на първосъздателите Софийската опера успява за кратко време – от 35 години, да се развие с невероятно бързо темпо и да измине пътя на театри с вековна история. След бомбардировките през 1944 операта прекратява дейността си за кратко време. През 1945 директор става големият български композитор Любомир Пипков, от 1946 главен диригент е Асен Найденов, артистичен секретар – композиторът Георги Димитров, диригенти Асен Димитров, Атанас Маргаритов, Михаил Лефтеров, режисьори Боян Дановски и Илия Иванов, главен балетмайстор Анастас Петров.
Сериозно влияние за укрепване на операта оказва увеличаването на държавната субсидия в периода след 1945. Това дава възможност да се комплектуват пълноценно всички звена и да се обърне сериозно внимание на повишаване качеството на сценичната продукция. Наред с българските творци в осъществяване на постановките участват и някои изтъкнати майстори на руския оперен театър като режисьорите Павел Румянцев, Евгений Соковнин и Борис Покровски, балетмайсторите Нина Анисимова, Николай Холфин, Леонид Лавровски, Юрий Григорович, Вахтанг Чабукиани, редица художници, педагози и т.н. С „Война и мир“ и особено „Хованщина“ на Борис Покровски операта представя на няколко задгранични турнета пред европейската музикална публика и специалисти високото ниво на своето художествено творчество.
В края на 40-те в театъра навлизат нови диригенти, певци, балетисти, сценографи, повечето от които са специализирали или са подготвени в СССР, а някои в големите европейски музикални институти. По това време правят първите си постановки режисьорите Михаил Хаджимишев и Петър Щърбанов, последвани от Емил Бошнаков и Николай Николов.
Заедно с тях в различни периоди от време творят диригентите Емил Караманов, Константин Илиев, Радосвета Бояджиева, Добрин Петков, Васил Казанджиев и др.
Дългогодишно и ползотворно е присъствието на имена като диригентите Руслан Райчев, Иван Маринов, Михаил Ангелов, Борис Хинчев, Недялко Недялков, хормайсторите Димитър Гончаров, Ангел Самоковлиев, Любен Кондов, Любен Пинтев, Любомир Каролеев, Христо Казанджиев, сценографите Асен Попов, Нева и Никола Тузсузови, Ана Хаджимишева, Мариана Попова, Константин Радев, Бояна и Радостин Чомакови.
Десетки надарени творци – певци, диригенти, художници, балетисти, репетитори, корепетитори, както и екипи от технически и административни сътрудници служат предано на олтара на оперното изкуство, а личните им професионални успехи са част от общия просперитет на театъра.
Наред с крупните фигури на Илка Попова, Катя Спиридонова, Сийка Петрова, Надя Тодорова, Таня Цокова, Христо Бръмбаров, Михаил Попов, Михаил Люцканов, Събчо Събев, Любен Минчев, Павел Елмазов, Георги Хинчев и др., в края на 40-те и през 50-те години се открояват забележителните дарования на Райна Михайлова, Екатерина Апостолова, Лиляна Барева, Надя Афеян, Катя Попова, Мати Пинкас, Юлия Винер, Илия Йосифов, Никола Николов, Димитър Узунов, Николай Гяуров, Любомир Бодуров, Надя Шаркова. През следващите няколко десетилетия постепенно се утвърждава поколението на изтъкнатите творци Александрина Милчева, Асен Селимски, Благовеста Карнобатлова-Добрева, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Павел Герджиков, Райна Кабаиванска, Стефан Еленков, Стоян Попов, Бойка Косева, Галя Йончева, Димитър Петков, Иван Велчев, Никола Василев, Никола Смочевски, Николай Стоилов, Сабин Марков, Стефка Евстатиева, Стефка Минева, Христина Ангелакова, Румяна Барева, Румен Дойков, Димитър Станчев, Людмила Хаджиева и др., чиито творчески изяви в България и чужбина очертават важен етап в българското оперно-изпълнителско изкуство Продължавайки традицията, заложена от основателите, театърът утвърждава ансамбловия стил с равностойно участие на певци, хор, оркестър, балет. Особено силно впечатление това прави при гостуването на състава в страни с големи традиции в оперното изкуство като Австрия, Франция и Италия – „Триумф на ансамбловия театър. Бяхме свидетели на един изключителен певчески ансамбъл, в който не може да се види нито едно слабо място.“ /в. „Винер цайтунг“/.
Творческите колективи на операта – хор, оркестър и балет се изявяват и самостоятелно на сцената на театъра и в чужбина.
Хорът, изграден като хомогенен ансамбъл с красива, славянска емисия , изнася самостоятелни концерти с оперна , църковнославянска и хорова музика . Херберт Фон Караян го е канил за участие в Залцбургския фестивал и за записи.
Оркестърът – монолитна общност от талантливи инструменталисти с академично образование, работи с най-големите български диригенти и композитори, а в професионалното му израстване са оставили творческа следа и изтъкнати чуждестранни творци . Негови солисти в концертни изяви са Николай Гяуров, Мирела Френи, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Георги Чолаков, Михаил Светлев, Никола Николов, Агнес Балца, Александрина Милчева, Хосе Карерас, Пласидо Доминго, Монсерат Кабайе, Хуан Понс, Елена Образцова, Олга Бородина.