1517 кв. Васил Левски, София, България
За нас
-Директор – Елена Младенова
-Заместник директор УД – Ива Миндизова
- Полина Тодорова – Български език и литература;
- Веска Рангелова – Български език и литература;
- Аспарух Аврамов – Английски език;
- Емилия Лазарова – Математика;
- Милена Бакърджиева – Математика, Физика и Астрономия;
- Росица Савева – Информатика и информационни технологии;
- Ирена Петрова – Информатика и информационни технологии;
- Георги Тодоров – История и цивилизации;
- Зоя Митрова – География и Икономика;
- Боряна Георгиева – Философия;
- Д-р Нели Вилхелмова – Биология и здравно образование;
- Николай Цветков – Музика;
- Йоанна Георгиева – Изобразително изкуство;
- Цонка Санчес – Физическо възпитание и Спорт;
- Красимира Маркова – Василева – Физическо възпитание и Спорт;
- Ивка Коцева – Икономически дисциплини;
- Зоя Иванова – Начален учител;
- Елена Шентова-Цанкова – Начален учител;
- Светлана Ганчева – Начален учител;
- Бистра Николова – Начален учител;
- Емилия Ганева – Начален учител;
- Руска Стоилова – Начален учител;
- Ваня Златкова – Начален учител;
- Теодора Атанасова-Славова – Ресурсен учител.
Обществен съвет
Правилник за създаването, устройството и дейността на обществените съвети към детските градини.
Училището предлага:
- Изучаване на чужд език – английски език, след 5 клас и немски език;
- Школа по изобразително изкуство – с участие в Европейски проекти;
- Занимания по информатика и информационни технологии – специлизирани модули в среда на Windows, работа с графична, текстова информация, създаване на компютърни презентации и анимации в рамнките на Задължителноизбираема подготовка;
- Участие в спортни секции – корфбол, баскетбол, волейбол, футбол, плуване; Вокални и танцови (народни и класически и спортни) състави;
- Планински и зимни ски училища на ЦПС“Мальовица“.
Училището разполага с добра материална база:
- Компютърни зали с локална мрежа;
- Интернет с непрекъснат достъп;
- Богата библиотека;
- Видеотека;
- Спортна база;
- Зала за извънкласни дейности;
- Стол с разнообразна храна
История
Eдно от най-старите училища в София е 130 СУ „Стефан Караджа”. През 2007 година то стана на 50 години. Повечето от неговото строителство се дължи на доброволния труд на жителите на квартал „Левски”. Негов легендарния войвода и деец на националноосвободителното ни движение Стефан Караджа, през ранната есен на 1957 година то разтваря гостоприемно врати и приема първите ученици. Не достигат класни стаи и кабинети, учебно-технически средства, дидактически материали. Но има желание за работа, задружност и амбиция да се постигне нещо по значимо в учебно-възпитателната работа, за да заеме новото училище достойно място в столичната образователна система. Училището е сред първите, които експериментират примерната програма на Министерството на народната просвета за производствено обучение на учениците. Новото училище се нарежда в първите редици на учебно-възпитателните заведения на район „Васил Левски”. В няколко републикански прегледа то е районен първенец и е на челно място в София. През 1977 година за постигнати високи резултати в учебно-възпитателната работа и социалната реализация на учениците, с решение на Софийския градски народен съвет 130 Единно средно политехническо училище е обявено за столичен първенец. През 1982 година, по случай двадесет и пет годишния юбилей, 130 ЕСПУ е наградено с орден „Кирил и Методий” втора степен. Директорът на 130 СОУ „Стефан Караджа” г-н Георги Кацарски бе отличен с приза директор на годината за 2006 година.
Днес училището не е отстъпило от позициите, завоювани през годините. В него учат 450 ученици и 33 преподаватели. В новите демографски и икономически условия високият професионализъм в колегията е гаранция за успеха и просперитета му. В съответствие с изискванията за изграждането на нови образователни модели, учителите и повишават квалификацията си чрез курсове по информационни технологии и английски език и други форми. През деветдесетте години на миналия век е въведено профилирано обучение в гимназиалния етап. Приоритет в работата е обучението в профилите по стопански мениджмънт, информационни технологии, български и чужди езици. Въпреки икономическите трудности през последните години не прекъсва работата по обновяването и поддържането на материалната база, под ръководството на настоящата директорка г-жа Янка Караджова. Сега 130 СУ разполага с три компютърни зали, мултимедия, интерактивни дъска, библиотека с над 8000 тома, видеозала, спортна база, обновени кабинети за подготвителен клас и начален етап, модерен кабинет по немски език, кабинети по икономика, физика, химия, биология, изобразително изкуство, музика, труд и техника. За нашите възпитаници предлагаме ателие „Витраж“, клуб „Приятели на музиката“, детска-вокална група, клуб „Бадминтон“, клуб „Забавно програмиране“ за ученици от начлен етап, клуб „Около света“, клуб „Конструиране“, школи по народни танци, таекуондо и футбол. Нашето училище е единствено в столицата, което издавало свое годишно литературно списание с над 100 страници ученическо творчество. Стъклописите на младите ни художници неведнъж са печелили призови места на национални и международни конкурси. Развитието на масовия спорт и туризма, спечелените десетки купи от районни и градски състезания предизвикват интереса на децата към нашето училище.
През последните години училището работи в партньорство с други училища и организации по редица програми и проекти. Национална програма „Грижа за всяко дете”, Национална програма „Училището – територия на учениците” проект УСПЕХ на МОН, проект „Фолкнетика”, създаване на мултимедиен център за уеб-дизайн и други. Актуалните проекти са: „Твоят час“ – МОН, „Заедно срещу агресията в училище“ съвмество с фондация „Партньори България“ Силно емоционално и възпитателно въздействие имат училищните традиции, символи и ритуали. Те приобщават учениците към училището, развиват чувство за принадлежност към училищната общност, възпитават отговорност и инициатива, разгръщат дарованията им. Тяхното обогатяване, както и съпричастието на бившите ученици и учителите са живият мост на традициите от миналото, през настоящето към бъдещето на 130 СУ „Стефан Караджа”. Това е нашето училище, по-младо от всякога със своите шейсет и две години…
Патронен празник на училището
СТЕФАН ТОДОРОВ ДИМОВ
Стефан Караджа е роден на 11 май 1840 г. в село Ичме (днес Стефан Караджово), Ямболско. Баща му Тодор Димов е внук на странджанския големец Никола Узуна, починал през 1817 г. Никола Узуна е един от подбудителите на хипотетичната Странджанска буна от 1810 г., свързвана с опустошаването от кърджалии на богатото турско село Караеврен (днес Близнак) в Странджа. По материални причини семейството му се пренася през 1844 г. в близкото с. Дюкмен (дн. Леярово), Ямболско, през 1846 г. се прехвърлят в Лудогорието, а през април 1847 г. се настаняват за постоянно в Северна Добруджа, при роднини, преселили се след Руско-турската война от 1828 – 1829 г. Първоначално семейството на Караджата се спира в с. Долно Чамурлии, Бабадагско, където престояло до декември 1847 г. Стефан Димов е нает за селски говедар, а децата му стават телчари. Впоследствие родът на Стефан Димов живее последователно в Бейдауд, Саръюрт, Потур, отново в Долно Чамурлии и накрая, от юни 1854 г. в град Тулча. Там баща му работи като пазвантин, а Стефан е негов помощник.
За известно време Караджата се обучава в обущарският занаят при зет си Никола Станчев. Учи в Тулча, но поради липса на средства напуска училище. Побеждава по време на сватба прочутия турски борец Гаази Плиса. Укрива се известно време, преследван от турците, след което заминава в Румъния през 1862 г. Оттогава започва и неговата революционна дейност.
Революционна дейност
Стефан Караджа е сред първите доброволци в организираната от Раковски Първа българска легия в Белград. Проявява се в сраженията с турците в Белград. След разпускане на легията Стефан Караджа се завръща в Румъния, където се отдава изцяло на народната борба. Няколко пъти преминава Дунав с революционни задачи. През 1866 г. за пръв път се присъединява към малка чета, водена от Хаджи Димитър и Желю войвода, с която се прехвърля на десния бряг на Дунав. През 1867 г. постъпва във Втората българска легия. През 1868 г. след разпускането на легията, се връща в Румъния, където отново се събира с Хаджи Димитър. На 6 юли двамата начело на чета от 127 души минават Дунав при село Вардим. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е ранен тежко и е пленен от изпратените от Мидхад паша войски. На 12 юли е отведен в Търново, а по-късно в Русе. Полумъртъв е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд, наречен престъпен съвет, и осъден на смърт чрез обесване. На 30 юли 1868 г. умира от раните си в Русенския затвор. Погребан е от баба Тонка. Черепът му се съхранява в къщата музей „Баба Тонка“ в Русе. Първият надгробен камък на Стефан Караджа е намерен при строителните работи в къщата музей на Баба Тонка през януари 2014 г. Въпреки че във всички исторически справки се смята, че Стефан Караджа е починал на 31 юли 1868 г., според надписа на кръста това е станало ден по-рано – на 30 юли 1868 г.
Документи
ДЗИ
Прием
