ОУ Захари Стоян – град Пловдив

Пред Вас стои въпросът кое училище да изберете за вашето дете.

Това е един от най-важните житейски кръстопътища, на които е заставал и ще застава всеки родител, осъзнал сериозността на избора, който ще определи начина на живот на детето и ще окаже влияние върху развитието му като личност.

Трудно е да изберете правилния път.

Най-логично е да се вгледате в себе си и в своите деца. Обмислете въпроса какво искате за тях. Отговорът винаги е един – най-доброто.

Екипът в ОУ Захари Стоян работи за разгръщане на потенциала на всяко дете с много грижа, положително отношение, толерантност и подкрепа.

Нашите ученици стават отговорни и съзнателни хора, със силен характер, подготвени за предизвикателствата на бъдещето.

След освобождението на България от турско робство, населението на Коматево наброявало 300- 400 души. Близостта му с големия град Пловдив и плодородната земя, скоро обаче привличат преселници от планинските села Извор, Лилково, Ситово, Бойково и Дедево.

В село Коматево дойдох след голямото земетресение в 1928 година.Бях назначен за начален учител и на 15.09.1928г. встъпих в длъжност. Селото пострадало от земетресението , се оказва с напълно разрушено училище. Тогава то е само основно именува се „Св. Прокопи” и се помещава в двуетажна сграда в църковния двор. Аз заварих само първия етаж, вече ремонтиран – имаше само две учебни стаи 4/4 м. и една 2,5/1,5 м. – за канцелария. Същата сграда съществува и до днес и се използва от църквата. Кога е основано първото училище в селото не е известно. Летописните книги и училищните документи не отбелязват това. Старият образован жител на Коматево – Атанас Ив. Овчаров разказваше, че той е ходил на училище в Пловдив, в селото не е имало. Предположенията за основаване на първото училище тук се насочват около 1885 – 1890 година.

От 1928 – 1930 година училището се помещаваше в църковната сграда. Аз заварих всичко 37 ученика в 4 отделения, които учеха слято – I – II , III– IV . Това създаваше големи трудности в обучението .

Като отделен факт може да се отбележи, че католическата църква тук до 1930 година поддържаше частно училище, в което обучението се водеше от калугерки.

След земетресението в 1928 г. се пристъпи към изграждането на първото самостоятелно училище. Цялото население подпомагаше строежа, а ученици и учители с много вълнение очакваха откриването на новото училище. И наистина тържеството беше трогателно – учениците носеха портрети на наши възрожденци, революционери и писатели. Запели песни за Родина и просвета ние влязохме в новото училище „Васил Левски” , вече с две големи учебни стаи и три по – малки.

След 09.09.1944 год. село Коматево бързо нарастваше, увеличи се броя на учениците, които вече бяха в 4 нормални паралелки.Наложи се разширение на училищната сграда , но остро се чувстваше нужда от прогимназия. Последователно се разкриха V, VІ, VІІ клас. Дойдоха нови учители, обучението започна на две смени.

Трябва да се отбележи , че до 1931 г. училището беше единственият фар на народната просвета. По инициатива на учителите на 27.09.1931 г. се основава народно читалище „Иван Вазов” – втория духовен светилник. До 09.09.1944 г. двата института – училище и читалище – работеха в творческо единство. При нас бяха канцеларията, библиотеката, цялата културно – масова дейност. Учителите изнасяха беседи, чествувания на бележити дати, театрални представления.

През 1948 г. имахме вече наш лагер в с. Бойково , чиято издръжка се пое от всестранна кооперация „Пчела” и ТКЗС „Георги Димитров”.

Новата сграда на ОУ Захари Стоян, настоящата, се построи през 1962 година , а от 1969 година, когато Коматево стана квартал на гр. Пловдив, училището се именува Захари Стоян.

Гено Хр. Манев

Учител в Коматево от

1928 г. – 1958 г.