Национална Библиотека Св. Св. Кирил и Методий – град София

Националната библиотека на Република България е най-голямата библиотека в страната и най-старият културен институт в следосвобожденска България.

История в периода 1878-1953

1878, 04.04. – Софийският учител и секретар на Градския съвет Михаил Боботинов предлага да се учреди „публична библиотека, нужна за развитието на София в културно и образователно отношение“.

1878, 28.11. – Избрана е временна библиотечна комисия, която би се наела да уреди и отвори библиотеката „според съществующий нейн Устав“. Тази дата (по нов стил 10.12.1878) се приема за рождена дата на Народната библиотека.

1879, 05.06. – По предложение на Марин Дринов, председател на библиотечната комисия и управляващ отдел Просвещение, Софийската публична библиотека получава статут на държавно учреждение под названието Българска народна библиотека.

1897, 22.02. – Приет е внесеният от Константин Величков Закон за депозирането на печатни произведения в народните библиотеки.

1900 – Българската народна библиотека получава собствено здание – откупения за целта Граждански клуб на ул. „Г. С. Раковски“ 131.

1919 – За директор на Народната библиотека е назначен Стилиян Чилингиров, който предлага да се създаде Архивен отдел, в който да премине на съхранение Архивът на Българското възраждане, пазен до този момент в Етнографския музей

1924 – Открива се Архивен отдел към Народната библиотека, в който се влива основаният през 1904 Архив на Възраждането.

1939 – Започва строеж на нова сграда на Народната библиотека на мястото на царския манеж.

1944 – По време на бомбардировките са разрушени старата и новата сграда на библиотеката.

1946, 26.04. – В Държавен вестник е публикуван Закон за сключване на заем за доизграждането на Народната библиотека в София.

1953, 16.12. – Тържествено се открива новата сграда на Народната библиотека

История – след 1954 г.

1963 – Народната библиотека „Васил Коларов“ се преименува в Народна библиотека „Кирил и Методий“.

1970 – Приета е Наредба за задачите и устройството на Народната библиотека.

1974 – Приет е Правилник за организацията на научноизследователската работа в Народната библиотека.

1991 – Започва преустройството на филиала на Народната библиотека в кв. Изгрев.

1994, 11.08. – Народната библиотека е обявена за културен институт с национално значение.

1999 – Излиза Законът за закрила на културата, по смисъла на който Библиотеката е институт с национално значение.

2000 – Излиза новият Закон за задължителното депозиране на печатни и други видове публикации.

Публикации:

Йорданов , Велико. История на Народната библиотека в София: По случай 50-годишнината и 1879-1929/ Велико Йорданов.- София: Държ. печатица, 1930 . – 360 с. : с ил.

Калайджиева, Константинка. Материали за историята на Народната библиотека: 1944-1978 / Константинка Калайджиева. – София: Нар. библ Св. св. Кирил и Методий, 2003. – 660 с. : с ил.

Симеонова, Ружа Андреева. Българската национална библиотека и нейните директори (1879-2009) / Ред., [увод] Боряна Христова. – София : ИК Христо Ботев, 2009 ([Пловдив] : Нова принт АД). – 184 с.: с ил.

Закон за обществените библиотеки (В сила от 06.07.2009 г. ; Обн. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009 г. )

Правилник за дейността на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в сила от 24 Октомври 2016 г.

Органиграма

ЗАДАЧИ НА НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

По смисъла на Закона за обществените библиотеки, Обн. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г. , Раздел II. Чл.12-18. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ изпълнява следните задачи:

Чл. 12. (1) Националната библиотека осъществява функциите по събиране, обработване, организиране, съхраняване и предоставяне за ползване на български и чужди граждани печатни и други произведения, издадени на територията на страната.
(2) Функциите по ал. 1 са основни за Националната библиотека.

Чл. 13. (1) Националната библиотека поддържа следните основни библиотечни колекции:
1. уникални колекции от български, славянски, ориенталски и други чуждоезични ръкописи, архивни документи, редки и ценни старопечатни книги;
2. колекции от специални издания (официални издания; картографски и графични издания, музикални издания и други);
3. колекция от печатни и други произведения на българската книжнина по реда на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (Архив на българската книга);
4. представителна колекция от чуждестранна литература във всички области на знанието;
5. колекция от публикации в чужбина на български език или свързани по съдържанието си с България, както и преводни издания на български автори, издадени в чужбина (Булгарика).
(2) За колекциите, които съдържат културни ценности, се прилагат изискванията на Закона за културното наследство.

Чл. 14. Националната библиотека осигурява достъп до:
1. библиотечните си колекции и бази данни на български и чуждестранни граждани, както и до библиотечните колекции и бази данни на други библиотеки чрез междубиблиотечно заемане на документи;
2. информация за библиотечния си фонд и за библиотечните фондове на други библиотеки в страната и в чужбина чрез поддържане и ползване на каталози и бази данни.

Чл. 15. (1) Националната библиотека създава Българска национална библиография, като:
1. изработва и предоставя за ползване на библиотеки, други институции и граждани в страната и в чужбина библиографските записи на задължителните екземпляри, депозирани по реда на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения;
2. предоставя на Националния статистически институт статистическите данни за издателската продукция в страната;
3. сътрудничи на международни информационни издания и бази данни чрез предоставяне на библиографска информация.
(2) Националната библиотека публикува и разпространява националната библиография по ал. 1.

Чл. 16. (1) Националната библиотека извършва:
1. реставрация и консервация на български, славянски, ориенталски и други чуждоезични ръкописи, архивни документи, редки, ценни и старопечатни издания, които са културни ценности национално богатство;
2. научни и научно-приложни изследвания в областта на библиотекознанието, библиографознанието, книгознанието, архивистиката, реставрацията и консервацията на книжни материали и издава научна и научно-приложна литература.
(2) Дейностите по ал. 1, т. 1 се извършват при условията и по реда на Закона за културното наследство.

Чл. 17. Националната библиотека като национален представител на агенциите за присъждане на международни стандартни номера на книги, периодични издания и други видове документи определя международните стандартни номера за българските издания.

Чл. 18. Националната библиотека може да извършва и следните дейности:
1. координира развитието на автоматизираната библиотечно-информационна мрежа на обществените библиотеки;
2. предоставя консултантска и експертна помощ на библиотеки, други институции и граждани;
3. участва в международни организации и извършва международна дейност, свързани с библиотечното дело;
4. разработва и участва в национални и международни проекти и програми;
5. организира и провежда културни, образователни и информационни инициативи и прояви;
6. координира дейността по издирването и библиографирането на ръкописно-документалното наследство на територията на страната.

Освен посочените по-горе задачи в рамките на Националната мрежа на обществените библиотеки (Глава трета) на Националната библиотека са вменени и:

Чл. 42. (1) Националната библиотека изпълнява в Националната мрежа общонационални функции, свързани със събирането и съхраняването на националното книжовно и литературно културно наследство и достъпа до него, като:
1. създава, разпространява и предоставя библиографска информация от национално значение;
2. изпълнява функциите на централна лаборатория за реставрационни и консервационни дейности;
3. извършва експертна оценка и контрол върху консервационни проекти;
4. координира дейността на библиотеките за закрилата на наследството;
5. осигурява експертна и консултантска помощ по въпросите на закрилата на наследството;
6. изпълнява функциите на национален информационен център, като отговаря за изработването на сводни описи на ръкописното книжовно и литературно наследство и ретроспективната национална библиография.

(2) Националната библиотека е национален център на автоматизираната библиотечно-информационна мрежа на обществените библиотеки.
(3) Националната библиотека изпълнява функциите на национален център за отрасловата статистика за библиотеките в страната.
(4) Информацията, събрана в изпълнение на функциите по ал. 3, се предоставя на министъра на културата.
(5) Националната библиотека изпълнява функциите по ал. 1 в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство.