Категория: Университети (Page 1 of 3)

ФИЛИАЛ “ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ” е образователно, изследователско и културно-структурно звено с устойчиво и динамично развитие в състава на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, най-големия държавен университет в Южна България. Филиалът е преобразуван с Постановление №90 на Министерския съвет от 23.04.1996 г. Той е приемник на Полувисшия педагогически институт “Любен Каравелов” – Кърджали, основан през 1961 г.

Мисията на Филиал – Кърджали е да повишава образователния, научния и духовния потенциал на населението в Източните Родопи чрез подготовката на висококвалифицирани специалисти с висше образование в определени професионални направления. Днес усилията на целия академичен състав са насочени към утвърждаване на Филиала като авторитетна и разпознаваема образователна институция чрез организиране на специализирано и качествено обучение, иновативни изследвания в различни научни области, конкурентно участие на пазара на труда.

Във Филиал “Любен Каравелов” се подготвят в редовна форма на обучение над 800 студенти в 7 бакалавърски програми от 5 професионални направления: Педагогика, Педагогика на обучението по…, Администрация и управление, Туризъм и Биологически науки. Обучават ги висококвалифицирани местни преподаватели, а така също от ПУ “Паисий Хилендарски” и от други висши училища. Общата численост на преподавателския състав на основен трудов договор е 31 щатни преподаватели, от които: 8 доценти, 7 главни асистенти доктори, 15 главни асистенти и 1 асистент.

Филиалът е институционално акредитиран от Националната агенция за оценяване и акредитация в рамките на Пловдивския университет. Всички специалности притежават програмна акредитация в съответните  професионални направления.

Образователно-квалификационна степен БАКАЛАВЪР

• БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И АНГЛИЙСКИ ЕЗИК
• БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ИСТОРИЯ
• ИСТОРИЯ И АНГЛИЙСКИ ЕЗИК
• НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ПЕДАГОГИКА И ЧУЖД ЕЗИК
• ПРЕДУЧИЛИЩНА ПЕДАГОГИКА И ЧУЖД ЕЗИК
• БИОЛОГИЯ И УПРАВЛЕНИЕ НА ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ
• БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ
• ТУРИЗЪМ

Кандидатстването във ФИЛИАЛ – КЪРДЖАЛИ се извършва чрез:

• полагане на конкурсен изпит или
• с оценка от държавен зрелостен изпит.

Филиалът провежда предварителни и редовни кандидатстудентски изпити. При кандидатстване с оценка от конкурсен (предварителен или редовен)  изпит и с оценка от държавен зрелостен изпит като балообразуваща се взема по-високата от двете оценки.

Документи за кандидатстване се подават във Филиала, в Информационния център на ПУ „Паисий Хилендарски“ и в бюрата на Центъра за кандидатстудентска подготовка в Хасково, Стара Загора и др.

Формата на обучение по всички специалности е РЕДОВНА. Завършилите получават диплома за образователно-квалификационна степен БАКАЛАВЪР. Учебната документация е разработена и утвърдена съгласно ЕВРОПЕЙСКАТА СИСТЕМА ЗА НАТРУПВАНЕ И ТРАНСФЕР НА КРЕДИТИ. Дипломираните студенти имат право да продължат обучението си в следващата образователно-квалификационна степен магистър.

С решение на Академичния съвет на ПУ „Паисий Хилендарски” Филиалът организира изнесено обучение по акредитирани магистърски програми.

Русенският университет „Ангел Кънчев“ е автономно държавно висше училище. Той е преобразуван с решение на Народното събрание от 21 юли 1995 г. и е приемник на висшето техническо училище, създадено в Русе на 12.11.1945 г. В структурата на университета са включени осем факултета: Аграрно-индустриален факултет; Машинно-технологичен факултет; Факултет Електротехника, електроника и автоматика; Транспортен факултет; Факултет Бизнес и мениджмънт; Факултет Природни науки и образование; Юридически факултет; Факултет Обществено здраве и два филиала: Филиал на Русенския университет в гр. Силистра и Филиал на Русенския университет в гр. Разград.

Русенският университет „Ангел Кънчев“ има за свое призвание разпространяването на знания, извършването на фундаментални и приложни научни изследвания и внедряването на иновации в практиката, с което способства за изграждането на висококвалифицирани специалисти и за устойчивото развитие на региона и страната.

Русенският университет „Ангел Кънчев“ има за своя основна цел развитието и утвърждаването на университета като значима регионална и национална образователна и научноизследователска институция, и превръщането му в неразделна част на европейското образователно и научноизследователско пространство.

През учебната 2012/2013 г. Русенският университет има прием по 48 бакалавърски специалности. Университетът ежегодно предлага над 70 магистърски курса в акредитираните професионални направления. Университетът предлага обучение по 43 акредитирани програми за придобиване на образователна и научна степен „доктор“.

Източник: www.uni-ruse.bg

История на УХТ

Висшият институт по хранителна и вкусова промишленост      (днес Университет по хранителни технологии) град Пловдив е основан официално с Указ №230 от 10 юни 1953 година на Председателя на Народното събрание, съгласно който ВИХВП (днес УХТ) се формира в самостоятелно висше учебно заведение.

На 31 юли 1953 година е назначен първият ректор  – проф. Илия Пашев. Първоначално част от катедрите (Електротехника, Технология на млякото и млечните продукти, Винарска технология, Технология плодовете и зеленчуците) се помещават в сграда на бившия френски колеж.

Ректоратът и катедрите Органична химия, Неорганична химия, Математика, Машинознание, Физика, Технология на месото и рибата и други заемат намиращия се в съседство преустроен тютюнев склад Братя Драганови. Катедра Технология на тютюна и тютюневите изделия се настанява в тютюневия склад Томасян на ул. Велико Търново 24, а катедра Технология на растителните мазнини, сапуни и етерични масла – на ул. Кирил и Методи 8.

Тържественото откриване на сградата, в която се помещава и понастоящем УХТ е на 10 февруари 1963 г. През 1963 – 1967 г. се открива спортно-оздравителен лагер край язовир Батак, а през 1972-1976 г. отваря врати спортния комплекс край река Марица.

През годините на своето развитие ВИХВП развива многостранни международни контакти и има активна международна дейност. През 1965 г. се сключват първите договори за двустранно сътрудничество с Московския институт по хранителна промишленост, Русия и с Политехнически институт – Галац, Румъния.

През периода 1957-1978 г. договори за двустранно сътрудничество се сключват с Московски технологичен институт по месна и млечна промишленост (сега Московски държавен университет по приложна биотехнология), Киевски технологичен институт по хранителна промишленост, Краснодарски политехнически институт, Русия, Химико-технологичен институт – Прага, Хумболдт университет – Берлин, Германия, Чехословакия, Университета в Сегед, Унгария.

През 1979-1990 г. международното сътрудничество се разширява, като се подписват догори с Аграрен университет – Атина, Гърция, Ленинградски технологичен институт – по хладилна промишленост, Одески технологичен институт,  Кутаиски технологичен институт, Русия, Московски институт по хладилно машиностроене,Селскостопанска академия – Познан, Полша, Технически Университет – Берлин, Германия.

Развитие на УХТ

Нови договори се сключват с Московски държавен университет по приложна биотехнология, Русия, Кубански държавен университет – Краснодар, Русия, Агрономически университет на провинция Хибей, Китай.

От 1994 г. ВИХВП се включва в седемнадесет проекта на образователните изследователски програми ТЕМПУС и КОПЕРНИКУС, финансирани от ЕО.

Осъществява се активен международен обмен. За периода 1994-1998 година по ТЕМПУС са командировани сто шестедесет и двама преподаватели и по КОПЕРНИКУС – петдесет и двама.

Преподаватели от УХТ посещават различни Европейски университети, за да подготвят нови лекционни курсове или доусъвършенстват своята подготовка. Значителен брой студенти също провеждат частично обучение в чужбина.

Днес УХТ – Пловдив, е авторитетен национален център на хранителната наука, технология и образование в България.

Кандидат-студенти за ОКС „Бакалавър“

Кандидат-студенти за ОКС „Магистър“

БАКАЛАВЪР

МАГИСТЪР

ВИРТУАЛНА БИБЛИОТЕКА на УНИВЕРСИТЕТ ПО ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ – ПЛОВДИВ e-Learning Shell

Студентите на УХТ ползват услугите на виртуалната библиотека, след предварителна регистрация.

Създаването на Висше търговско училище в Свищов – Стопанска академия има своите корени във възрожденската история на града. През Възраждането той се утвърждава като важен търговски център, в който избуяват кълновете на богати просветни и културни институции. Градът е гнездо на родолюбиви българи, огнище на дарителски традиции в полза на народния Възход. Прогресивни търговци и интелигенти лелеят съкровена мечта Свищов да мери икономически, културен и духовен ръст с най-ценното в Европа.

Това разгаря още по-силно парещата жар за обновяване. „Великият пламен“ на любородието, възрожденският ентусиазъм раждат благородната дарителска традиция за нуждите на образованието. В „Цариградски вестник“ от юли 1858 г. четем: „… как се слави Свищов град, както наричат столица на учението в България!“

Между светлите имена на дарителите се откроява Димитър Апостолов Ценов с неоценим принос за града и за България; „Велик българин, закръглил делото, подето от неговите предшественици“ (акад. Г. Данаилов). Академията поддържа славата на Дарителя и гордостта на Свищов като Академичен център.

На 8 ноември 1936 г. в Наредба-закон, подписана от Цар Борис III, се записва: „Учредява се в гр. Свищов Висше търговско училище под името „Д. А. Ценов“ с цел да дава теоретически и приложни знания по отделните клонове на стопанските науки.“ (Държавен вестник, бр.200,5.09.1936г.).

Мисия и визия на Стопанска академия – Свищов 

Стопанска академия „Д. А. Ценов“ е водеща образователно-научна и културна институция в Република България. Включва четири факултета, 17 катедри, научно-изследователски центрове,  Институт за научни изследвания, Академична библиотека, отдели, обслужващи звена, студентски кампус.

Във Висшето училище работят над 320 висококвалифицирани професори, доценти, асистенти и сътрудници. Те обучават над 10 000 български и чуждестранни студенти в редовна, задочна и дистанционна форма.

Съвместно с европейски университети Стопанска академия участва в програми на Европейския съюз, в проекти на международни фондове за научни изследвания, в междууниверситетски мрежи за обучение и мултинационални проекти за Висше образование.

Основна стратегическа цел:

Запазване и развитие на лидерските позиции на Стопанска академия „Д. А. Ценов“ на пазара на образователни, научни и консултантски продукти и услуги в областта на икономиката, администрацията, управлението и туризма чрез инвестиции в марката „едно от най-добрите висши училища в България“.

Стратегически задачи в Стопанска академия:

•     Перманентно повишаване качеството на обучението чрез модерни образователни технологии и собствено „ноу-хау“ в подготовката на „Икономисти, които могат …“.
•     Усвояване на пълния пазарен потенциал на магистърското обучение, включително чрез развитие на образователни продукти на чужд език.
•     Осигуряване на учебния процес, научните изследвания и средата за бит и отдих с модерна академична инфраструктура, наситена с информационна свързаност и достъпност.
•     Управление на научноизследователската дейност като основа на академичното преподаване и професионалната подготовка на студентите, докторантите и специализантите.
•     Устойчиво развитие на академичните дейности по стандартите на Европейската зона на висше образование и Европейската изследователска зона.
•     Интегриране на нашите над 100-хиляди възпитаници чрез мрежи от клубове на дипломанти и специализанти, активно бранещи доброто име на академията, партниращи на академичното ръководство в нашите инициативи, планове, програми и проекти.
•     Създаване на среда за търсене и налагане на Свищов като притегателен център за организация и провеждане на научни форуми с национален и международен характер, включително чрез ресурса на предстоящите бележити юбилеи и годишнини на висшето училище, учредителното дарение и основните звена.
•     Провеждане на законово регламентираните процедури за институционална акредитация, програмна акредитация и след акредитационно наблюдение и контрол (САНК) с аргументиране на повишаване капацитета на висшето училище до ниво от 16 хиляди студенти и докторанти.
•     Стимулиране на студентската политика, студентските организации, работата на спортните клубове, туристическото дружество, самодейните формации. Осигуряване на проекти за обновяване на спортния комплект, включително тенис кортовете, плувния басейн, закритата писта.
•     Финансова подкрепа за висшето училище чрез успешна разработка на проекти по оперативни програми, националния фонд „Научни изследвания“ при Министерството на образованието и науката (МОН) и др.

Факултет „Мениджмънт и маркетинг“

• Катедра „Бизнес информатика“
• Катедра „Маркетинг“
• Катедра „Международни икономически отношения“
• Катедра „Мениджмънт“
• Катедра „Стратегическо планиране“

Факултет „Производствен и търговски бизнес“

• Катедра „Аграрна икономика“
• Катедра „Икономика и управление на туризма“
• Катедра „Индустриален бизнес и предприемачество“
• Катедра „Социални и правни науки“
• Катедра „Търговски бизнес“

Факултет „Стопанска отчетност“

• Катедра „Контрол и анализ на стопанската дейност“
• Катедра „Математика и статистика“
• Катедра „Счетоводна отчетност“
• Катедра „Физическо възпитание и спорт“

Факултет „Финанси“

• Катедра „Застраховане и социално дело“
• Катедра „Обща теория на икономиката“
• Катедра „Финанси и кредит“
• Катедра „Чуждоезиково обучение“

Зала 1

Българската просвета от 9 век до 1835 г.

През IX век България първа от европейските държави създава своя църква, училище и книжнина, а старобългарският език се утвърждава като трети литературен език след старогръцкия и латинския

В годините на османско владичество /1396 – 1878 г./ българските манастири се превръщат в книжовно-просветни средища, съхраняващи средновековните традиции, българския език и съзнание. Създават се килийни училища, доминиращи в просветния живот на българите до 30-те години на 19 век. Заражда се революционно виждане за мястото на просветата в живота на народа.

Зала 2

Новобългарска просвета и образование 1835 – 1878 г.

Демократично по характера си, българското възрожденско училище мери ръст с европейските, издържа се от народа и служи на национално-освободителната идея. До Освобождението в България има 1500 основни, 50 мъжки класни, 20 девически класни училища, 3 гимназии и 4 специални училища.

Зала 3-4

Българското образование от 1878 г. до края на 20 век

Свободна България съхранява и доразвива възрожденските традиции в образователното дело. Изгражда стабилна и демократична образователна система и училищно законодателство. Осигурява непрекъснат ръст на видовете и степени училища и ВУЗ, задоволяващи потребностите от подготвени кадри и специалисти за всички области. Това нарежда България на първо място по грамотност на Балканския полуостров.

Българското училище запазва националния си облик и демократична същност, въпреки идеологизацията след 1944 г. и силното влияние на съветската педагогическа система.Днес се експериментират нови форми на обучение, а от 1990 г. паралелно с държавните, се развиват и частни училища и ВУЗ.

Зала 5

Възстановка на взаимно училище.

Национален музей на образованието издирва и съхранява:

документи за българското учебно дело учебници и учебно-помощна литература ученически и училищни пособия и помагала, снимки, облекла и лични вещи на ученици и учители, училищна символика, училищни песни и музикални инструменти, педагогическа литература

Музейният фонд наброява над 75 000 архивни единици

Специализираната педагогическа библиотека към музея разполага с над 30 000 тома, с обособен отдел „Старопечатна книжнина“

В музея функционират:

фотолаборатория, аудиовизуално студио, зала за временни изложби видеозала

Музеят предлага:

запознаване с историята на българското образование от IX до XX век екскурзоводни беседи, тематични лекции, уроци по профила на музея и пр. видеофилми с просветна тематика записи върху аудионосители на училищни и детски песни, стихове, драматизации и др.

Музеят извършва:

консултации по история на българското образование при разработване на курсови и дипломни работи, създаване на училищни сбирки и музеи справки за откриване на училища и детски градини в България и издава официални потвърждения за честване на юбилеи и годишнини фотографски, аудио и видео услуги

Музеят поддържа контакти със сродни музеи и институти във Франция, Унгария, Словакия, Словения, Украйна, Австрия, Германия за взаина обмяна на специализирана информация, сключване на договори за двустранно сътрудничество, както и участие в международни инициативи. От 1986 г. музеят е член на КОДИЕСЕЕ към ЮНЕСКО (субрегионален механизъм за сътрудничество в областта на изследванията и развитието на нововъведенията в образованието в Югоизточна и Южна Европа). От 2000 г. НМО е включен в системата на Usit Colours.