В далечната 1911 година будни селяни и учители от с. Бутан решават, че има нужда от духовно израстване и културен възход на селото им. На 25 март-Благовец се събират около 50 човека и основават читалището, като го наричат “Заря”. В началото идеята не се приема радушно от всички, но стари и съзнателни хора като Тончо Върбин и Симеон Николов даряват 50 лв. за отпечатване и закупуване на читалищен устав.Уставът е приет на 30 юли 1911 година и се избира първото настоятелство в състав:
Председател Ангел Делчев(свещеник),
Подпредседател Симеон Николов,
Секретар Тома Николов,
Библиотекар Митрашко Йотов и контролна комисия -Владимир Петров, Цветко Кирков и Цако Стайков.
Членовете на читалището са 50, а финансовите средства 400лв., които са от членски внос 100лв., от дарения 150 лв. и 150 лв. от лотария. С указ на Министерството на културата и вътрешните работи през месец септември 1911 година е утвърдено бутанското читалище, а през 1923 година читалището става член на Съюза на читалищата в България. На 27 февруари 1930 година се учредява Околийски читалищен съюз, като за делегати от бутанското читалище са избрани Стефан Гладнев и Стефан Гетов.
Помещението, в което се намира читалището, е в къщата на Иван Марков. Библиотеката е с около 200 – 300 тома книги, дарени от бутанчани. Получават се списание “Ветеринарна сбирка”, медицински беседи и др. Организират се публични сказки, общи четения, литературно-музикални вечери, театрални представления и др.
1913 година читалището наема помещение в къщата на Кирко Кочов с годишен наем 36 лв., което е малко, неуютно и неотопляемо и въпреки това, с получаваните вестници и списания, читалището привлича повече хора, а с даваните пиеси и вечеринки и от членски внос има приходи от 580 лв.
Още 1922 година се сформира първият театрален състав от будни младежи, завърнали се от войниклък, а постановките са “Балканска комедия” и “Хъшове” по Ив.Вазов, като женските роли се играят от мъже. Въпреки че нямат салон, те играят в коридора на началното училище, като за завеса използват черги. В едната от пиесите–“Индже войвода” главните действащи лица Илия Георгиев Велков и Димитър Пелкински влизат на сцената с оседлан кон, като тях можем да наречем едни от първите театрални самодейци. В последствие и децата им поемат по тоя път и се оформя семейна театрална трупа. Синовете – Кочо и Мичо и дъщерята Виктория стават едни от най-добрите и завладяващи артисти – самодейци.
1925 година се отваря земеделско училище, което спомага за подема на читалището, и през същата година се построява Кооперативен дом, в който на втория етаж е направен театрален салон с 300 места и помещение за библиотеката, но читалището не го използва дълго. Театралните постановки, представени от читалищните самодейци са “Благородникът”, “Богат дядо, богат зет”, “Двама глухи”, “Службогонци” и др. В същия салон е монтиран апаратът на първото в България селско кино.
Читалищното настоятелство полага усилия за просветителска дейност сред населението. На 2 октомври 1927 година е открит Народен университет , който е новата духовна струя в съзнанието, в културното поведение и в образователното ниво на бутанските жители. В началото се канят външни лектори, като за периода от 1927 година до 1942 година са изнесени 121 сказки, беседи, реферати, разисквания, обмяна на мнения на различна тематика. През 1928 година се откриват вечерни курсове според интересите на населението. На следващата година читалищните дейци са тези, които организират публично протестно събрание против репарациите, и разясняват на населението пагубното им влияние в страната. 1956 година в Народния университет вече работи местна лекторска група от 16 човека. На катедрата на Бутанския народен университет застават Д.Таралански, Ст.Гладнев, Г.Илчев, Ст.Моралски, П.Гьоргов, Ст.Гетов, П.Стефанов,
А.Балевски, поп А.Сиренарски, д-р Г.Манов, д-р Ц.Иванов и още много други бутански учители, лекари и студенти, а темите са “Ужасите на Балканската война”, “По различен ли е човек от животното, “Международният език-есперанто, има ли той вътрешна идея”, ”Пътят на живота”, ”Проблеми на селото”, “Кооперативно обработване на земята”, “Взаимопомощта като фактор на еволюцията” и мн. мн.други.
След войната 1928, 1929 година се сформира и първата Духова музика към читалището в с.Бутан. Първите духови инструменти, закупени от читалището, са от Чехия за 15 000лв., а един от музикантите е възпитаник на Дико Илиев. Всяка неделя музиката свири на площада в центъра на селото, а на именни дни обикаля домовете на именниците и ги поздравява с музика и песни, като тази традиция се спазва и до днес. Съобщенията и новините в селото се известяват от глашатай – участник в духовата музика, който ходи из селото с тъпан, като застава на кръстопът, удря десетина пъти тъпана, за да фокусира вниманието, и първите думи са: “Слушайте, господа селяни” – изречени бавно, проточено на висок глас, като след това се казват съобщенията. Всяко едно отделено с удари по тъпана. Така в миналото се получават новините в Бутан. Музикантите са братята Кръстьо и Методи Пешеви, Горан Пешев-капел майстор, Марин Петков Маринов-кларинет, Томо Тодоров Лукарски-баритон, Иван Стойковски-бас, Пешо Цеков Калов-барабан, Кирил Дешев-флигорна и мн.други.
Към читалището е основано музикално дружество “Лира” и оркестър, в чийто състав са цигуларите Михайл Попов, Стефан Гетов, Петко Стефанов, Иван Петров, челиста – Димитър Симеоновски, китаристката-Станка Киркова и др.
Първият радиоапарат се закупува още през 1938 година със собствени средства, с което се допринася за още по-активна просветна дейност.
През 1937 година са учредени два фонда – един за построяване на читалищен дом, другият за културно-просветни цели. Средствата са внесени в Земеделска банка в Оряхово и до 1949 година са били 720 000лв. 1948 година читалището притежава ценни книжа от Заема на свободата за сума от 100 000лв. и дялов капитал от 57 000лв.в кооперация “Народна култура”.
От основаването на читалището до 1945 година се води борба за определяне на дворно място за строеж на Читалищен дом. 1945 година е утвърдено отчуждаването на двора на Пенко Димитров за тази цел. От Общинската каса е дадена на читалището помощ от 500 000 лв. за разплащане със стопанина и е снабдено с нотариален акт за дворното място. По градоустройствен план от 1947 година същото място е определено за Читалищен дом. През тези години държавата щедро субсидира построяването на читалищни сгради с пари и материали, но председателят на съвета тогава-Томо Василев и секретарят Димчо Войтишев, превръщат това място в цветна оранжерия, без да се съобразят с читалищната управа и нейното мнение. На няколко пъти от окръга сигнализират до читалището за изпращане на скица за дворното място, за да се планува строежа на сградата, но такава не се прави и читалището остава с един нотариален акт за дворно място, без право да строи. След десетина години отново се повдига същият въпрос-въпросът за построяване на читалищен дом, но това вече е през 1956година. Настоятелството прави постъпка пред Народния съвет в Бутан за отпускане на ново дворно място по новия градоустройствен план и същевременно започва изработване на планове и проектосметна документация. През лятото на 1960 година започва изработката на тухли за читалище с 800 места, но строежът е осуетен. Читалището и библиотеката остават без собствена сграда, като през годините се местят в различни помещения, и така до днес. Въпреки това дейностите се увеличават. В библиотеката е оформен детско-юношески отдел, закупена е тон-апаратура за озвучаване на културните мероприятия, създават се още кръжоци и клубове към читалището 1977 година започва строежът на читалищен културен дом, но строителните дейности вървят бавно, поради недостиг на финансови средства…
Идват политическите и икономически промени в България и не се довършва нещо почти готово. Днес една огромна сграда е пред разпадане. Недовършена…, паметник на една мечта – бутанските самодейци и читалищни дейци да имат свой собствен културен дом.
Зародилата се театрална дейност продължава да се развива. Става обичай всяка година на Богоявление театралните дейци да представят нова пиеса. През 1941 година за пръв път женските роли се играят от жени – в “Златната земя” и това са Къна Вълкова и Станка Николова Брусовска.
1958година се играят пиесите “На кръстопът”, “”Върла магесница”, “Вампир”, “Бай Ганьо прави избори”, “Държавното не се пипа”, като ръководител на театралната трупа е Христо Николов Недков. С пиесата “На кръстопът” се явяват на Околийски художествен преглед.
1960 година – “Бог да прости леля ми”, “Всяка есенна вечер”, “Седемнадесет годишнина”, “Бюро за женитба”
1963година – “Горчива целувка”, “Жених”, “Фараоните”, “Дъщерята завършва”, “Открадната крава”, “Не само животът е ценен”, “Светли пътеки”, “Мъжество”, “Дружба” . Това са най-силните години на театралната трупа. От 1964 година до 1970 година няма почти никаква театрална дейност. За честването на 60 години от създаването на читалището се играят “Върла магесница”, “Взрив”, “Разсъмване” и “Циганин”, която се е играе пет пъти. Театралният състав е награден с екскурзия до Букурещ.
Изявени артисти :
- В първите години: Ангел Принов, Виктория Илиева, Марин Попсиренарски, Цветко Симеонов Гладнев, Стефанка Кавгаджийска,
- Марка Соколова, Цветко Николов, Иван Атанасов, Боци Русинов, Йонка Лихарска, Николай Вулпе-кмет, Невена Йотова, Тодора Ефтова,
- В по-късни години: Коста Алексиев-Пушкин, Георги Драгомиров, Христо Ценков, Гинка Драгомирова, Ваньо Гроша, Христо Комитски, Христо Минков, Лечо Кутовски, Петко Кръстев, Йотка Цветкова, Милчо Янкински, Станчо Диновски, Янка Христова, Петър Дойнов, Иванка Дойнова, Елка Гимиджийска, Петра Московска и мн. мн. други.
През годините бутанските актьори изнасят 29 пиеси, успешно превъплътили се в героите си, и със собствената си артистичност оставят трайна следа в паметта на хората. Техен режисьор – постановчик дълги години е Христо Николов Недков, а негов помощник Коста Алексиев-Пушкин, който освен с театрална дейност се занимава и със скулптура. За декорите помощ оказва Венко Дачовски-художник, а също е и участник в пиесите. Гримьори са Димитър Костов-Фотето и Стоил Стоилов, а суфльори – Владимир Цветков, Тушо Ив.Тодоров, Методи Савчев и Лашо Лашов.
Танцовият състав към читалището води началото си от 1961 година, но през годините няма кой знае каква творческа дейност.
През 1966 година наброява 10 броя танцьори с ръководител В.Барболов, те се явяват на Преглед на художествената самодейност в с.Селановци, а вече през 1967 година той се състои само от ученици. Няма ръководител.
1968 година Стоян Зафиров става хореограф на бутанския танцов състав, който за кратко време успява да излезе два пъти на сцена с него. Тогава настоятелството решава да се ушият народни носии, като за тази цел се купува кафяв шаяк за потури, но и това не се осъществява. Танцовият състав се разпада.
1971 година танцовият състав подновява дейността си по случай 60-годишния юбилей на читалището. Купуват се народни носии и съставът се представя на местно и регионално ниво. 1975,1976 година вече има танцов състав на пионерите, танцов състав на ветераните и танцов състав на малцинството, като
през тези две години са подготвени 15 танцови спектакъла. Броят на танцьорите вече е 66. Хореограф е Стоян Зафиров, който получава грамота за своята творческа дейност, а корепетитор е Йордан Нинчев. По-късно – от 1977 до 1985година отново танцовият състав се разформира. Няма почти никакви участия и дейност. Сменят се петима хореографи. 1986година Стоян Зафиров отново сформира танцов състав, но само от ученици.
През далечната 1961 година под ръководството на Анатолий Донсков се създава “Естрадно-сатиричен състав” и Мъжки вокален октет с ръководител Богомил Недялков. В него са Огнян Денков, Анатолий Донсков, Илия Селановски, Любен Йотов, Тодор Гарабетов, Христо Онцов и Иван Петров. Тези състави просъществуват до 1965 година.
1977 година под ръководството на Анатолий Донсков и Богомил Недялков се сформира четиригласен хор от 52 хористи. Хорът печели престижни награди от районен и окръжен мащаб. Участници в хора са: Станка Крумова , Венета Йотова, Катя Славчева, Веселка Комитска, Величка Цалкова, Павлина Стоянова, Пенка Нинова, Рашка Андреева и още мн. други.
Сформира се и група за политически песни ВИГ”Пионер”.
1980 година се открива младежки дом – дискотека. Правят се тематични вечери, кафе-театър, рецитали, новогодишни и пролетни балове.
По случай 1300 години от създаването на България в читалището кипи културно-масова дейност.
През 1986 година читалището чества своя 75 годишен юбилей. Получава за принос в културната дейност Указ от Държавния съвет и златен орден “Кирил и Методий”-първа степен. Наградени са 38 от най-изявените самодейци. Открита е мраморна паметна плоча на читалището.
През следващите години постепенно читалището спира своята дейност. Политиката и икономиката в България променят и мисленето. След 10 ноември 1989 година богатото финансиране от държавата към читалищната система е ликвидирано. За всяка дейност или осъществяване на идея трябват средства, каквито няма. Дейностите се преустановяват поради съкращаване на организаторите, които отговарят за тях. Години на забвение – никой не изисква отчети, планове. Няма средства за културно-масова работа, абонамент, нови книги. Съкращава се щатният персонал, като остават единствено библиотекарят и библиотеката.
1990 година се създава Клуб на пенсионера и тъй като населението в Бутан има нужда от просвета, от културни прояви, тази организация поема по-голяма част от дейността на читалището. Празниците по културен и празничен календар, бележити дати и събития се празнуват и честват от тях до 2009 година.
Тези двадесет години са години на безвремие в бутанското читалище. Дори има период от две години на пълно прекъсване. Никой не изисква от читалищните деятели планове, програми, отчети, художествена и културна дейност. Липсват финансови средства за закупуване на нова литература, за абонамент, за културни прояви. Селото се обезлюдява – много от жителите на Бутан емигрират в големите градове и чужбина, за да се препитават. Преди промените в държавата тя подсигурява изцяло финансовите средства за издръжка на читалищата, но днес при новите икономически условия средствата за дейност трябва да се подсигурят от самото читалище. Затова се налага разчупване на старите стереотипи и възползване от новите възможности на времето– участие в проекти и други нетрадиционни дейности за читалищата, за да се задоволят духовните потребности на хората.
Първото селско кино в България
В далечната 1926 година се заражда идеята от читалищните настоятели да се закупи киномашина и в Бутан да има кино. Идеята е на Димитър Костов-Фотето и на учителя Цецко Христов, които стават съдружници. От софийската фирма “Задруга” успяват да доставят немски апарат “ИКА”. Първата прожекция е на 26 декември 1926 година в Кооперативния дом. Това са отделни
картини от войната, а по-късно се прожектират “неми” филми – “Крачун и Малчо”, “Бен-Хур”, “Бялата сестра”, “Тъща в къща”, “Нощна пеперуда” и др.
В следващите години се прожектират почти всички филми, които се въртят в софийските салони като “Скана Фюу”, както и първите български филми “Хайдутин майка не храни” и др. Бутанското кино става широко известно в околността. В цялата околия дори и в Оряхово все още няма “такова чудо”, както го наричат в началото. Зрители за това “чудо” идват с каруци от селата. Озвучаването става с грамофон или Цецко Христов свири с цигулката си, съпровождайки картините от екрана, като едновременно със своя говор дава разяснения на зрителите за съдържанието на филма. 1930 година се построява физкултурен салон към училището, но се решава да се превърне в киносалон от какъвто има нужда. Обзавежда се сцена с декори и се поставя по-съвременен екран. Закупени са 360 стола, а в дъното се поставят по-високи пейки. Общо салона става с 450 места. На 3 декември се взима решение от ръководството на читалището да се преместят прожекциите в новия салон и да се наеме частното кино без мотора от собственика Цветко Хр. Цветков за един сезон от 13 декември до Спасовден на следващата година срещу наем от 5000 лв. За двигател на киното се наема тракторът на Йото Ив.Кузманов за 190 лв. на вечер при средна работа 6 часа и наем на салона 150лв. Определят се и следните цени на местата:
- Балкон и последен ред на партера-16лв.
- ІІ място 10лв.
- І място 6лв.
Дежурството за реда в киносалона се поема безплатно от няколко читалищни членове, а касиерството е задължение на кооперацията. Филмите се прожектират всяка събота и неделя, като последната прожекция е съпътствана с весела част. Събират се столовете, свири бутанската духова музика или грамофон и се танцува.
Читалищното настоятелство решава да отпуска гратис за кинопредставленията:
- 2 билета от ІІ място всяка вечер на притежателите на киното Цветко и Димитър Хр. Цветкови
- 2 билета на филм от ІІ място на тракториста Йото Кузманов
- 1 билет от балкона на кинооператора, който работи безплатно.
За кинооператор е назначен Димитър Костов, а първата прожекция вече в новия салон е на 13 и 14 декември 1930 година. Заслуга за монтиране на апарата има Стефан Ячев. Той осигурява ток със свое динамо, монтирано на специално издигната площадка, тъй като селото не е още електрифицирано. Обзавеждането на киносалона предоставят братята Перко и Марко Костови и Сандо Микин. Киното през този период месечно прожектира по 30 филма и става културен център в околността. В архивите на читалището се съхранява Правилник от 1937 година за използване и съхранение на киносалона:
“…Чл.1 За да стане пригоден за използване ученическият салон, читалище Заря ще обзаведе сцената с необходимите кулиси и декори, ще инсталира нужното ел.осветление. За сметка на обзавеждането читалището има право да използва безплатно в продължение на 15 години ученическия салон, но всички такси от ползването се вписват в сметката на училището…”
1932 година “нямото” кино проговаря. Подменя се киномашината, като е закупена друга за 4000 лв. С нея работят Христо Димчевски и Петър Симеонов.
По–късно през 1946 година отново се подменя киноапарата с нов модерен КПТ-1 и нов екран на стойност 500 000лв., като средствата са взети от фонд ”Постройка читалищен дом”.
1951 година прожекциите стигат до 51 филма на месец. На заседание настоятелството решава какви да бъдат таксите за салона:
- без осветление на сцената – 150лв. на час
- осветление и на сцената – 200лв. на час
- за вечеринки – 10% от брутния приход плюс 600лв.
Като при отпускане на салона се внася депозит от 5000лв.
Закупува се през 1952 година тонапаратура за озвучаване на киносалона, като освен филми се гледат и много театрални постановки, както представени от бутанските самодейци, така и от гостуващи трупи и всякакви други представления.
1967 година се прави ремонт на киносалона. Преработва се ел. инсталацията и са поставени нови осветителни тела и полилеи. Сградата е бадамосана отвън и са поставени первазки на прозорците. Удължена е аванс сцената.
През следващите две години са сменени завесите, които струват 15000лв. и се закупува отново озвучителна техника. Поставена е нафтова печка за отопление.
По случай 75-годишния юбилей на читалището-1986година, киносалонът отново се ремонтира и отново е закупена озвучителна техника. Прожектирането на филми вече не е достатъчно, а причината е в лошото качество на филмите. Дългогодишен кинооператор е Никола Димчевски. Постепенно с настъпването на политическите, икономическите и технически промени в страната дейността на киното намалява, като през 2003 година изобщо приключва. Взима се решение от читалищното настоятелство киносалона да се дава под наем за мероприятия и събрания от политически характер и за концерти на естрадни и фолк изпълнители.
2005 година с писмо до Министерството на културата и Министерството на финансите настоятелството иска да се възобнови дейността на киното в Бутан. Киносалонът се нуждае от ремонт и са поискани 59000 лв. от министерствата, но те не са отпуснати. Даряват се 10000лв. за ремонт на киносалона, като се поправя покрива, ел.инсталацията и се освежават гримьорните, но така и филми не се прожектират.
Сега киносалонът се използва за репетиции на клубовете към читалището, за тържествени концерти, подготвени от самодейците на читалището, театрални постановки, въпреки че се нуждае от ремонт, подобряване на декори, осветление на сцена, претапициране на столове и врати и т.н. 2011 година се отбелязват тържествено 100 години читалище „ Заря-1911” с. Бутан и 85 години от създаването на първото селско кино в България в същия киносалон.
