Начално училище Инж. Георги Ив. Вълкове създадено през1848 г в Луковит.
Сведенията за училищния живот в Луковит преди Освобождението на България от турско робство са оскъдни, но все пак те са доказателство за началото, спомен за нашите далечни предци – скъп и изстрадан, жив и ярък – водещ ни през дългия период от 170 години.
Според “Енциклопедия на България” първото светско училище в Луковит, чийто наследник е НУ “Инж. Георги Ив. Вълков“, води началото си още от далечната 1848 г. Преди това има килийно училище още от 1821 г., за което няма данни къде се е помещавало, поради факта, че църквата „Св. Георги Победоносец“ датира от 1885 г. Килийното училище е вид начално училище с църковно-религиозна насоченост, което съществува през епохата на турското робство. Развива се върху основата на съхранената през годините на османското владичество средновековна българска книжовна традиция. Учителите са предимно монаси и свещеници, а по-рядко – грамотни занаятчии или търговци. Преподавателят се занимава с всеки ученик поотделно. Обучението се води на гръцки, църковно-славянски или на двата езика. Учебният процес има за цел да даде умения по четене, писане, църковно пеене и малко смятане. Понякога обучението се комбинира с изучаване на определен занаят. За учебници се използват църковно-служебни книги като „Часослов“, „Апостол“, „Псалтир“ и други. До появата на взаимното училище, килийното училище е единственото българско училище където образованието има елементарен религиозен характер. По времето на турското робство, именно християнското възпитание е това, което запазва националната идентичност и българско самосъзнание на българите, в селище като Луковит, в което преобладава помашкото население, изповядващо исляма. Според Васил Миков, през 1860 г. в населеното място има 250 помашки и 260 християнски къщи. След Освобождението всички помаци се изселват. С времето килийното образование все повече се обогатява, като вече се четат и български книги като „История славянобългарска„.
С Възраждането настъпва нов период от развитието на българското начално училище. То е сред обществените фактори, които изиграват голяма роля за пробуждане националното съзнание и стремежът у народа ни да се освободи. Новото време изисква да се скъса с килийните и да се премине към светско образование, което да отразява новите научни области, новото научно познание, науките, които дават облик на съвременния просветен, образован, светски културен човек.
В България през 30-те и 40-те години на деветнадесети век взаимните училища със светско образователно съдържание се разпространяват много бързо. Още през 1840 г. се отбелязва, че има 12 новобългарски училища. Те сеят просвета сред българския народ. Но в Луковит късно се откриват такива, поради факта, че в селището няма еснафски елемент, който активно да участва в уредбата им и населението се занимава главно със земеделие и скотовъдство.
От събраните данни за Луковит в книгата “Златна Панега” от Иван Панчев, летописна книга на НУ “Инж. Георги Ив. Вълков” и др. се узнава историята на училището. Първоначално то се помещава в хана на братя Хаджийски и Хино Косев, т. н. Бицовския хан, с паралелка от I до IV отделение и има само един учител – поп Ненчо. Взаимното училище е светско първоначално училище в което се прилага Бел – Ланкъстърски метод на обучение. Някой от по-напредналите ученици обучават част от своите съученици. Обучението във взаимното училище продължава 2 години и се извършва на говорим български език. Учениците изучават граматика, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и вероучение. Неофит Рилски, който е първият учител в Първото светско училище в Габрово, открито през 1835 г., съставя и първите взаимоучителни таблици на български език, които служат за учебни пособия и на учениците в Луковитското взаимно училище. В тях се съдържа целият учебен материал, предвиден за децата от взаимното училище. Благодетели на училището са по-състоятелни луковитчани, чийто имена не са известни…
По-късно, през 1860 г. броят на учащите нараства до 10-12 ученика. Учител е Кънчо Велин, който преподава освен Наустницата, Псалтиря и Светчето и граматика, аритметика, естествознание, география и история. Издържалият изпит, особено на Светчето, ставал свещеник. Кънчо Велин бил с буен темперамент и не след дълго време напуска селището ни, за да стане хайдутин. Гробът му е във Видин. От 1860-1863 г. учител е Гето Попов Динков, а през 1864-1865 г. Моно Вътов Монкин. Следващата учебна година се връща Димитър Оджаков, който е един от най-добрите тогавашни учители – природно интелигентен и начетен. Преподава смятане с четирите аритметични действия, обръща сериозно внимание на българският език. Учителства до 1870 г. и става комита.
Според изследвания на Любомир Дойчев и Борис Александров, Левски няколко пъти посещава и пренощува в Луковит, съдейки по записките в тефтерчето му /На Панега на хан, 13 гроша, Г. Л.-2 конака /2 денонощия/, но липсват документи, които да доказват това. По същото време с. Горни Луковит е село с предимно помашко население и не е създаден революционен комитет, но е имало група съзаклятници, между които и учителите Кънчо Велин и Димитър Оджаков, за които се предполага, че са помагали за превеждане на четници в Румъния.
От 1870 г. до 1872 г. учител е Петко Хитов. След 1872 г. училището се закрива до 1875 г. Същата година е забележителна за образователното дело в Луковит, тъй като тук вече работят двама учители Пейо Изворски и Нено Попов.
Предполага се, че учениците се обучават на четмо и писмо чрез звучната метода – нов начин по четене и писане, при който децата заучават и обработват всеки звук поотделно, след което минават към сливане на звуковете в срички и думи. Това преодолява и взаимното обучение.
От 1878/1879 г. се обособяват самостоятелни паралелки и се увеличава броят на учителите. Първоначалното училище се разделя на отделения, всяко от които се води от отделен учител. От 1889 г. до 1897 г. има от 5 до 8 учители. От 1898 г. до 1910 г. броят на учителите нараства от 8 до 12 души. Ценни данни за училището ни дава статистиката на училищата в Княжество България през учебната 1896/97 година.
През 1882 г., само четири години след Освобождението, Луковит става център на околия в рамките на Плевенски окръг, с всички околийски служби; околийско управление и съдилище; околийска болница; данъчно управление; първата сграда на училище „Княз Борис Търновски“; прогимназия и гимназия; народно читалище.
През 1898 г. княз Фердинанд обявява Луковит за град с Указ № 263 от 3-ти декември.
До построяването на сградата на първото първоначално училище в Луковит през 1898 г., наречено през същата година “Княз Борис Търновски”, занятията се водят в частни къщи, а след Освобождението – в училищната сграда в църковния двор. По това време кмет е Нино Петков, а народен представител Кирчо Вълов.
Училище “Княз Борис Търновски” с осем класни стаи, е било достатъчно за Луковит до 1910 г., но нарасналия брой на учениците в него налага да се открие още едно първоначално училище в Кръгоярската махала, наречено “Христо Ботев”, а през 1890 г. Прогимназията – Луковитско околийско трикласно училище.
След Освобождението на България от османско иго нашето училище остава вярно на демократичните възрожденски традиции.
В годините 1909 – 1912 учители в “Княз Борис Търновски” са: Михаил Нинов -главен учител, Стефан Габровски, Стефка Караджова, Петър Караджов, Левка Недялкова, Евангелия Дакова, Райна Величкова, Петко Бенчев, Димитър Велев и Дара Дейкова. От 1912-1915 г. главен учител е Стефан Габровски, а от 1915 г. Петко Бенчев. Учениците са писали с калеми върху черни каменни плочи, поставени в дървени рамки. На едната страна на плочата е имало начертани широки и тесни редове, а на другата квадратчета. На връвчица, прикачена към рамката на плочата е имало малка „гъба сюнгер“ за избърсване.
От 1945 г. училището носи името на Инж. Георги Иванов Вълков – прекрасен журналист, писател, виден деец на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и народен водач. Георги Иванов Вълков е роден в гр. Велико Търново на 22 септ 1897 г., но израства в Плевен. Създател е на вестник „Пладне“ и редактор на в. „Звънар“ и сп. „Стършел“. Автор е на сериозни трудове като „Селските войни“, „Чехословашката република“ и др. Екзекутиран е на 10 апр. 1942 г.
Сградата на училището от нейното построяване през 1898 г. до 1960 г. не е разширявана. През 1944 г. дървената ограда е изгорена от германските войски и на нейно място е изградена от три страни каменна ограда, а по-късно през 1966 г. е добавена и метална. В училищната сграда се помещава временно и Луковитската гимназия.
От 1944 г. до 1960 г. директор на училището е Димитър Велев – активен общественик и деятел на БЗНС. Учителският колектив е сплотен и задружен с изявени учители като: Стоянка Христова, Мита Генчева, Тошана Павлова и т. н.
От 1 септ. 1966 г. към училището се открива интернат, в който са приети 80 ученици от ромски произход. За тази цел се построяват спални помещения, кухня и столова. В резултат на тези промени от 1966 г. броят на педагогическия персонал се увеличава на 21 учители и възпитатели общо. Сградата на училището, обаче не задоволява нуждите му, защото е стара, износена и с недостиг на класни стаи. Някои паралелки биват преместени в частни къщи, което затруднява учебния процес, но въпреки трудностите училището се нарежда на едно от първите места в Ловешки окръг.
НУ инж. Г. Ив .Вълков Луковит се намира в идеалния център на града на тиха улица. Сградата е осъвременена и газифицирана. Училището разполага с компютърна зала с Интернет, физкултурен салон, спортни площадки за футбол и народна топка.
През 2008 г. в училището беше извършен основен ремонт на старото крило на стойност 65 000 лева, които осигури Община Луковит. Следващата година със средства от бюджета на училището бяха ремонтирани коридорът и останалите класни стаи в новото крило. През 2010 г. беше подновено оборудването на 3 класни стаи с нови чинове и мебели, оборудването на учителската стая, кабинетите на директора и на педагогическия съветник. По време на лятната ваканция същата година беше извършен основен ремонт на физкултурния салон, ученическата столова, коридорите, помещенията за помощния персонал. По- късно бе ремонтирана и обновена и кухненската част, сервизните и складови помещения съобразно изискванията на РЗИ.
През 2012 година по време на лятната ваканция всички класни стаи в училището бяха обзаведени с нови чинове и шкафове. Стаята на подготвителната група беше оборудвана с нови цветни масички и детски кътове за игра.
И тази учебна година училището ще посрещне своите ученици в освежени класни стаи и коридори.
